За радост на ГЕРБ парламентът се провали. Кой финтира Суверена?

Сподели статията с твоите приятели:

За радост на бившите управляващи, които бяха основна мишена и потенциален обект на „изчегъртване“, 46-ото Народно събрание се провали шумно и зрелищно.

По календар предишният парламент съществува 25 дни, от които девет работни. Това беше най-краткото в историята ни Народно събрание и ще остане такова, тъй като неговият наследник оцеля малко по-дълго, но за сметка на това успя май да занули позитивите на предния състав.

Миналият парламент стартира с надежда.

45-ото Народно събрание върна избирателите пред телевизорите, когато заседанията се излъчваха на живо.

46-ото ги върна на плажа.

В 45-ото очакванията бяха фокусирани върху поредното политическо чудо, каквото се яви партията на Трифонов, туширайки социологическите прогнози за трета сила с 12-13 процента.

46-ото още не се е разпуснало, а надеждите са пренасочени към нов политически проект, който да разсече политическия възел.

Преди витаеше усещането, че едни нови бързи избори ще доведат до ръст на така наречените протестни партии и това наистина стана.

Сега пак се върви към избори, но не е ясно защо и какъв ще е приносът им в решението на кризата.

Преди така наречените протестни партии бяха консолидирани по силата на обществените очаквания към тях. Сега са скарани.

46-ото Народно събрание върви към финал, защото не изпълни основната си задача – да състави правителство. И тъй като именно то имаше амбицията/претенцията/желанието да си върне статута на водеща институция след години на обезличаване, се превърна и в сцената на основните политически сюжети. Сцена, на която пиесата протече в три действия.

Първо действие – аз предлагам, вие, ако искате, подкрепяте, ако искате, не подкрепяте

Още преди да са известни окончателните резултати с един удар, в стил „шат на патката главата“, главният герой Слави Трифонов предложи какво? Консултации, разговори, коалиция? Не, правителство!

Проектокабинетът начело с Николай Василев бе първият знак за назряващ разлом между внушенията, които „Има такъв народ“ правеше преди изборите, и реалните предложения, когато вече беше първа политическа сила. Месеци наред ИТН мълчеше за политики, затова пък неуморно набиваше в съзнанието на електората две свои категорични уж намерения – да „изчегърта направеното от ГЕРБ“ и да не се коалира с ГЕРБ, ДПС и БСП. Внезапно обаче и съюз с останалите две политически сили – ДБ и ИБГНИ – бе изключен с наивното обяснение, че коалиция била мръсна дума. Офертата на Трифонов просто нямаше как да бъде приета.

„Не можем просто да гласуваме за някакви зайци, извадени от цилиндъра“ (Христо Иванов) и „хората не искат замяната на премиерска република с телевизионна“ (Мая Манолова) реагираха тотално пренебрегнатите потенциални партньори.

На уникална пресконференция, посветена на минали бъдещи намерения, Николай Василев бе оттеглен, за да започне ритуалният танц на преговорите. Две напред, една назад и отново шат! Втори проектокабинет, който, честно казано, бе по-неприемлив и от първия.

В редица европейски демокрации кандидатите за премиери стават известни на избирателите още преди те да отидат до урните. У нас, тъй като бе дошло време за друго, медиите чакаха номинирания да излезе от един … подлез. От подлеза до президентството преди Румен Радев да му връчи проучвателен мандат за съставяне на българското правителство.

И политици, и депутати, и цялата публика опознаваха Пламен Николов в крачка, за да стане безпощадно ясно, че смяна на управленския елит няма да стане с кастинг. Няма.

Около номинацията на Петър Илиев за вътрешен министър и силов вицепремиер пиесата заприлича на трилър („Петър Илиев трябва да бъде унищожен. Не, той няма да бъде унищожен! Голям страх тресе кочината на задкулисието“ – самият Илиев за себе си), но за кратко, тъй като и този проектокабинет се пресели в небитието.

Междувременно в сюжета се заплетоха още трима герои – Кирил Петков, Асен Василев и проф. Николай Денков като кандидати за министри и в редовен кабинет, предложени от лидера на ДБ. Това отключа силния гняв на Слави Трифонов: „Някой иска ли от теб да предлагаш нещо? Какъв точно стана, кога стана предлагач и реши, че ще предлагаш? Излизаш пак на избори, печелиш ги и тогава предлагаш. Сега като какъв предлагаш?“

И изобщо, Иванов трябва да знае, че „ако иска да подкрепя, ако иска, да не подкрепя“.
Точка.

Второ действие – суматоха на сцената. Какво да се прави?!

След провала на първия и на втория мандат, който ГЕРБ взеха и върнаха, всички бяха провокирани от резонния въпрос с класически характер – какво да се прави?

С думи се стреляше напосоки. Председателят на парламента Ива Митева предложи кризисният последен мандат да се даде на ИБГНИ, тя пък бе предложена за кандидат-премиер от ДБ, а Манолова направо обеща, ако най-малката група получи мандата ще го даде отново на най-голямата и т.н.
Не звучи много сериозно, нали.  

Най-ясен отговор идваше от ИТН, а именно, че хепиенд, в смисъл правителство, няма да има. Но публиката, готова да очаква всякакви обрати в основното действие, следваше да бъде убедена по най-категоричен начин, а БНТ предостави за това най-гледаното си време в петък вечер. Сякаш не в офиса на Трифонов, а в Белия дом гостуваше Бойко Василев, ако съдим по предварителното разгласяване на топсъбитието. Е, и пред БНТ Трифонов потвърди, че подкрепа за третия мандат няма да даде, защото БСП била лява, била от статуквото, не ги била подкрепила и т.н., въпреки че преговорите с левицата вървяха най-гладко при усвояването на първия мандат. Аргументите не бяха убедителни, но думата на Трифонов на две на става, ако се доверим на неговите изявления.
 
Новото издание на Бойко Борисов – Слави Трифонов – съвсем предаде четата, като обяви кой му е идвал в офиса на крака – Иванов, Манолова, Петков…

Трето действие – и кой е виновен сега?

БСП, която получи третия мандат, обяви, че ще го върне на 7 септември.  
Оттук до третите за годината парламентарни избори, в режим на предизбора реторика, ще се търси виновника за невъобразимата какафония, която изгледахме.

Версии не липсват – статуквото, задкулисието, паралелната държава, „дългата ръка на ДПС“, неразграденият модел на ГЕРБ, „Има такъв народ“, протестните партии, Сорос, американците, не – руснаците и прочее, и прочее.

Дали неуспешните опити за съставяне на правителство ще се окажат драма или комедия след предстоящото последно действие, ще видим.

Казано обаче сериозно:

– Без нов импулс (евентуално нова политическа сила или нови водачи) изборите през ноември рискуват да препотвърдят сегашната патова ситуация.

– Без отваряне на политически диалог вместо разправии от кухненски калибър (кой на кого какво казал и къде отишъл) правителство на промяната няма да има.

– „Има такъв народ“ разочарова последователите си и отчита спад в доверието. Значим обществен дял не желае да смени джипката с диванчето, защото има алергия към политици, които чуват само собствения си глас. Обещанието на Слави Трифонов, че другият път правителство ще има, не е нищо друго освен опит да спре разбягалите се симпатизанти.

– ГЕРБ и Борисов печелят от ситуацията, в която заявилите са като алтернатива на техния модел се оказаха неспособни да изработят формула са съгласие и управление.

– Вместо да чегъртат ГЕРБ от ИТН се заеха за чегъртат министри от служебното правителство, нищо че подкрепят Радев за втори мандат. Засега.

ИТН все по-трудно ще намира партньори, защото всеки може да бъде издаден, предаден, окарикатурен.

– „Демократична България“ ще трябва да се научат да разговарят с БСП. В противен случай ще възкресят спомена за „синия комунизъм“ от 90-те.

– Популизмът влезе през входа на парламента и ще остане в публичната сфера и след като 46-ото Народно събрание се разпусне.

***

Някой финтира Суверена. На следващите избори, отвратен, той може да бойкотира партиите и да бъде пас в деня на вота. А може и да се амбицира, след като стана ясно кой за какво и за кого играе. Пък и много скъпи му излизат билетите за лошото представление!

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *