За първи път имаме пример на политическо наемничество на най-високо ниво

Сподели статията с твоите приятели:

Огнян Минчев

Фейсбук

Привлечени от наистина впечатляващата арогантност в поведението на Слави Трифонов и неговите заместници, наблюдаващите политическата сцена пропускат нещо наистина важно – и пряко свързано с демонстративната безскрупулност на “новите спасители” от ИТН.

За първи път в българската политика (и не само в българската) наблюдаваме откровен, публично демонстриран пример на политическо наемничество на най-високо ниво.

 

Ако се запитаме какво представлява фигурата на лобиста, то той очевидно е наето лице, което си върши работата в кулоарите около властта, стремейки се да реализира задачата, която му е поставена чрез въздействие върху политическите представители.

Има ясна, очертана граница между лобиста и политическия представител. Първият е лице, ангажирано с частен бизнес, свързан с политиката, докато вторият – независимо от това дали се държи като лобист или има съзнание за уникалната си роля на представител – е фигура, овластена от гражданската общност (напоследък позната като “суверена”).

Демократичната, публичната политика свършва там, където двете фигури се слеят. Сливането им означава, че процесът на гражданско представителство в политиката е сведен до абстракна процедурна фикция без съдържание. Съдържанието е изцяло преместено във факта, че едно представително лице, поело задължение да служи на обществения интерес, се е ангажирало пряко – и без скрупули – в обслужване на частен интерес открито и арогантно.

Нека сега видим какво представлява позицията на няколкото водещи фигури от партията ИТН, погледната под ъгъла на това безскрупулно сливане на публична представителна роля и частен бизнес.

 

Тези господа нямат ангажимент да говорят на хората – освен в редките случаи, когато решат да им съобщят нещо подигравателно тривиално.

Тези господа нямат политическа платформа – ако не броим ексцентричния проект за мажоритарна система в два тура, засега сложен “под миндера” от самите тях.

 

Те нямат институционална отговорност. В 46 НС те се появиха избирателно по няколко въпроса и се скриха от въпросите по всички останали.

Те нямат и следа от визия за публично управление – какво, с кого, с каква цел, на каква цена.

 

Използват популярността си, спечелена от свирене на чалга и разказване на мръсни вицове, за да спечелят политическата подкрепа на немалък брой себеподобни.

Проблемът е в това, че тази подкрепа се дава даром, подкрепя се нещо, което е изцяло “котка в чувал”, без да е известно дали в чувала изобщо има котка, или просто сценаристите го шават отдолу със средния си пръст за да създават впечатление, че вътре скача животното.

Добре, но цялото упражнение, наречено създаване и лансиране на партия ИТН, за което сигурно са похарчени немалко пари и са създадени немалко организационни връзки, не може да бъде абсолютно безсмислено. То не може да е причинено от сентенции “Като постъпим правилно ще разберете”.

 

Единственото обяснение за създаването и лансирането на тази партия е все по-очевидния факт, че става дума за частен бизнес, организиран частен лобистки проект, чиито членове, вместо да обикалят кулисите на политиката, директно са се качили на сцената.

Авторът на бизнес плана има нещо предвид, като им е забранил да се държат като политици. Най-вероятно защото обичайната политическа роля е процес на поемане на отговорност – в началото вербална – и на носене на отговорност за начина, по който обещанията са намерили някаква реализация в реалния процес на управление.

“Загадъчното” поведение на очевидно безхитростни индивиди начело на проекта изпраща само едно съдържателно послание: “Държим се така, че след като на практика видите, че сте се прекарали здраво, гласувайки за нас, да нямате право да протестирате или дори да се гневите. Защото ние нищо не сме ви обещавали”. Абе как нищо – нали щяхте да дондуркате суверена? “Е-е, дондуркаме го – вие откъде знаете, че не го дондуркаме…”

Нещо подобно наистина се случи преди 20 години с “господаря на мълчанието”, който загуби катастрофално рейтинг броени месеци след мълчаливото носене на коронованата си харизма в предизборния период.

 

Шоумените обаче не рискуват дори конфуза на нереализираните мълчаливи обещания, който бившият цар трябваше да понесе. Те са обикновени наемници. Получават си гласовете, реализират получената власт в полза на режисирана зад кулисите политическа комбинация на сцената, взимат си парите (или нещо друго освен парите) и си отиват да си тропат хорцето в неравноделен такт. Пито – платено.

Помислете за това. Демократичната система в България съществува от 30 години. Вече почти само като фасада. Но сега е дошъл ред открито да ни препикаят и фасадата.
Бате, въртим едни пари… Ако ни е кеф – в телевизията, ако ни е кеф – във властта…”

Всъщност нямат и няма да имат общо с властта (освен самия Трифонов – може би, при определени обстоятелства…)

Ще свършат една работа на едни хора – със средствата, с които разполагат, с чалга и мръсни вицове – и ще си ходят.

Защо ще си ходят ли?

Ами защото и кьоравите ще видят за какво става дума.

Ама ще бъде късно – отново ще бъде късно.

 

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *