Защо небето е синьо?

Сподели статията с твоите приятели:

Как се разпространява светлината, защо виждаме небето точно по този начин и в какви цветове е околният свят на други планети обяснява Al Jazeera, цитирана от inosmi.ru. Ето отговорите на 9 въпроса за цветовете от небето до Земята и други планети:

Сигурно и преди сте се чудили защо небето е синьо? И сте чули грешни отговори – защото отразява океана; защото кислородът е син газ; защото слънчевата светлина има син оттенък. Всъщност небето изглежда синьо поради три прости причини.

Първо, слънчевата светлина е съставена от различни дължини на вълните. Второ, земната атмосфера е изградена от частици, които по различен начин разсейват светлина с различни дължини на вълните. Трето, очите ни реагират по интересен начин на различните цветове.

От какво е слънчевата светлина?

Целият диапазон на светлинния спектър се състои от видими лъчи, инфрачервени лъчи и ултравиолетови лъчи. Видимата светлинна енергия представлява приблизително 50% от енергията на слънчевото излъчване. Това е единствената област от електромагнитния спектър, която може да се види с невъоръжено око, докато ултравиолетовите и инфрачервените лъчи са невидими за човешкото око.

Видимата слънчева светлина се състои от червено, оранжево, жълто, зелено, синьо и лилаво.

Лилавата светлина (като синята) има най-късата дължина на вълната и следователно е с най-висока честота на вибрациите във видимия спектър. Тъй като честотата е право пропорционална на енергията, виолетовата светлина има и най-много енергия. От друга страна, червената светлина има най-дългата дължина на вълната, най-ниската честота на вибрациите и най-ниската енергия.

Как светлината се разпространява на Земята?

Слънчевата светлина се разсейва във всички посоки от всички газове и частици, присъстващи в земната атмосфера.

Малките невидими частици, които изграждат нашата атмосфера – молекулите на азот, кислород, вода, въглероден диоксид и атоми на аргон разсейват светлина от всички дължини на вълните. При това, те разсейват светлина с по-къси дължини на вълните много по-ефективно.

Какво прави небето синьо?

Синьото небе се дължи на явление, наречено „разсейване на Рейли“. Това е разсейването на светлината или друго електромагнитно излъчване от частици, много по-малки от дължината на вълната на излъчването.

Слънчевата радиация, която достига земната повърхност след разсейване в атмосферата, се нарича разсеяна небесна радиация. Най-късите дължини на вълните на светлината се разсейват лесно, по-специално сините светлинни вълни, така че виждаме небето в синьо.

Защо небето не е лилаво?

Ако лилавото има най-късата дължина на вълната и лесно се разсейва, защо небето е синьо, а не лилаво?

Причината се крие в чувствителността на очите ни към светлина. Въпреки че лилавото е доминиращият цвят в атмосферата около нас, ретината на човешкото око не е достатъчно чувствителна към този цвят, за разлика от синьото.

От атмосферата се излъчва повече виолетова светлина, отколкото синя, но очите ни реагират по-добре на дължините на вълните на синята, свелтлосинята и зелената светлина, отколкото на виолетовата. По този начин, въпреки че има много виолетова светлина, това не е достатъчно за преодоляване на силния син сигнал, който нашите мозъци предават.

Но ако можем да видим ултравиолетовите лъчи, небето вероятно ще стане по-виолетово.

Ако небето беше виолетово, очите ни щяха да го видят по-скоро лилаво, но тъй като виолетовата и синята светлина се наслагват един върху друг, ние виждаме небето като бледосиньо.

А ако човешките очи бяха като очите на кучетата, щяхме да виждаме синьото небе през деня, но нямаше да можем да видим червения, оранжевия и жълтия цвят на залеза.

Каква е тайната на оранжевия здрач?

При залез и изгрев ъгълът на проникване на слънчева светлина в атмосферата рязко се променя. Повечето от сините и зелените светлинни вълни са разсейват още преди да достигнат ниските слоеве на атмосферата, така че виждаме повече оранжеви и червени нюанси в небето.

Океанът отразява ли цвета на небето?

Много хора смятат, че океанът е син, защото отразява небето, но не е така. Всъщност водата изглежда синя, защото нейните молекули поглъщат червената светлина.

Доколкото на дълбоко във водата прониква светлината, вълните с различна дължина последователно се филтрират. Водните молекули поглъщат червената светлина, но отразяват синята.

Поради тази причина плитките водни басейни обикновено изглеждат по-малко сини от дълбоките.

Например в чаша вода няма достатъчно молекули за поглъщане на фотони и светлината я пронизва директно – затова виждаме, че водата е безцветна.

Защо Земята изглежда синя от Космоса?

Когато погледнем Земята от космоса, тя изглежда като синя топка поради преобладаването на моретата и океаните (70,8%) над сушата (29,2%).

Броят на водните басейни е една от причините Земята да е най-ярката планета в Слънчевата система. Резервоарите на повърхността й отразяват слънчевата светлина, правейки планетата да изглежда като яркосиня перла.

Слънцето жълто ли е или оранжево?

Малките деца обикновено рисуват слънцето в жълто, оранжево или дори в червено. Културният фактор също играе роля. Например американските деца обикновено рисуват слънцето жълто, а японските деца – червено. Но слънцето всъщност е бяло.

Слънцето е всички цветове, смесени заедно. Те изглеждат бели за очите ни. Това лесно се потвърждава от снимки на Слънцето, направени в космоса.

На другите планети небето също ли е синьо?

Цветът на небето на планетата зависи от състава на нейната атмосфера. Например атмосферата на скалисти планети, подобни на Земята, съдържа определено количество газове, комбинацията от които придава на атмосферата на планетата съответен цвят.

Газовата черупка на Марс се състои предимно от въглеродни окиси и малки прахови частици, които разсейват светлината по различен начин от газовете и частиците в земната атмосфера.

Снимките на НАСА показаха, че случващото се на Марс е точно обратното на това, което се случва на Земята. Небето на Марс придобива оранжев или червеникав оттенък през деня и се превръща в сиво-синьо при залез.

Атмосферата на двата ледени гиганта, Нептун и Уран, има невероятни нюанси на синьото поради високото съдържание на метан.

Атмосферата на Уран съдържа малко амоняк, което прави планетата малко по-зелена от тъмносиния Нептун.

Сатурн, пък, има бледожълт оттенък поради амонячните кристали, присъстващи в горните слоеве на атмосферата му.

В атмосферата на Юпитер има характерни кафяви и оранжеви ивици – това се дължи на газовете, в чийто състав влизат фосфор и сяра, а може би и по-сложни химични вещества – въглехидрати.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *