Защо мълчат рибите в Охридското езеро…

Сподели статията с твоите приятели:

Димитър Недков, Фейсбук

Няма да успее и десетилетие да се превърти през машината на времето и ако има оцелял северомакедонец и някой едва кретащ, все още броящ се за българин нашенец, помирително ще седнат в някоя балканска кръчмичка – я на троянска сливова, я на скопска жлъта лозова…

Край тях ще скрипти цигулката, пищи кларнета, ситни акордеона, тупти контрабаса и въздиша тубата на оня прословут балкански оркестър за сватби и погребения, оплакал несбъдналата се “Аризонска мечта” на балканеца и трагикомичната му “Ъндърграунд”-ова самобитност. Нещо като сюрреалистична картина на противоречивите състояния на съня и реалността по тукашните земи…

Ще са времена, когато вече ще има най-малко две Америки, няколко Евросъюза, все по-втвърдяваща се Русия, британската корона ще е останала без подходяща глава, а откъм Босфора ще приижда вълната на стратегическата дълбочина на неоосманизма, като нищо и над Планетата, недай боже, да отдимяват и няколко атомни гъби… И навсякъде – китайци…

Люта ще е ракията на олющената кръчмарска маса между разделените от една история и един език нашенци. Тежки ще са въздишките по несбъдналите се мечти за българо-македонско “триморие”, а в паузите на сватбено-погребалните музиканти зловещо ще отеква мълчанието на рибите в неподеленото все още Охридско езеро, край което нявга Биляна платно белеше…

Едва ли в наздравиците и отливанията по пода ще стане реч за всите ни управници, отсам и отатък Върдаро, които така и не проумяха исконните задни замисли на “големите” евроначалници относно съдбата балканска – като се започне още от Берлинския конгрес и се стигне до днешния, пак Берлински по ирония на съдбата процес за доразпарчадосването на народите ни… А за едновремешните Коминтерновски тарикати по-добре и да не се сещат, че току виж се хванали за пищовите…

Сметката тогава обаче, ще трябва да си я плати “макето”… Да почерпи, както се казва, че го препънахме днес по пътя му за Европата… Дано да е проумял дотогава какво унижение му спестяваме – да си балкански гурбетчия на строежа на европейската Вавилонска кула, където македонският изобщо не го “шпрехят” майсторите, а пък българският е само за тези дето бъркат хоросана, долу край варниците…

Такова ще е дереджето на бленувания днес Евросъюз най-късно до две петилетки или както е модерно сега да се казва – програмни периоди… А споменът за Брюкселските евробюрократи и Страсбургските европарламентари ще наподобява фройдистка диагноза в най-новата трактовка на психоанализата за сбъдващия се шпенглеров залез на европейската цивилизация…

Но ако днес чак толкова много препират скопските управници за Европата, без да са си уредили борчовете към Историята по тези земи, но видно нетърпеливи и те да понапълнят чекмеджетата в резиденциите си с евра от явно последното раздаване – има и по-кратък път… По Българско, още от времето на нашия прощъпулник в Евросъюза, процъфтява бизнеса с евротескеретата ни, а и всички политмурафети по плячкосването на европрограмите, очевадно ни идват отръки…

Защото така, както е тръгнало, явно скоро няма да има оправия в тая наша братска сръдня и ракията до помирение няма да ни стигне – поне докато не проговорят на езика на историческата истина рибите в Охридското езеро – на какви чудесии са били свидетели във взаимоотношенията ни, докато Биляна се опитваше да избели платното, с което да повием общото ни минало, настояще и бъдеще…

 

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *