Защо му е на Байдън рандеву с “убиец”?

Сподели статията с твоите приятели:

„Първо грубо обидете своя колега, един от световните лидери – Владимир Путин – по телевизията, на живо, а след това, сякаш нищо не се е случило, му се обадете и му предложете да се срещнете – добре дошли в „прекрасния нов свят“ на американската дипломация в стил Байдън“. Така започва редакционна статия на руския вестник „Московский комсомолец“, публикувана под заглавие: „Защо му е на Байдън рандеву с “убиец”: Скритата истина за желанието му да се срещне с Путин“.

Материалът е представен от Агенция “Фокус” без съкращения и редакторска намеса, с уточнението, че той представя позицията на автора – Михаил Ростовский.

Ако оставим настрана емоциите, тогава телефонната, а още повече личната комуникация между президентите на САЩ и Руската федерация определено е добра. Дипломацията съществува не само и не толкова за изграждане на мостове с тези, с които вече имате добри отношения. Приятели и приятели за това, че при контактите си помежду си те могат да се справят без дипломатическа учтивост и „китайски церемонии“. Но страните, между които има обективни противоречия и взаимно напрежение, е съвсем друг въпрос.

Тук близките дипломатически контакти – дори и да не водят до някакъв пробив – са абсолютно необходими. Русия и Америка не са длъжни да постигнат споразумение помежду си. Но те трябва да се разбират много добре. В противен случай сегашната лоша ситуация в света може да стане едновременно отвратителна и дори просто непоносима.

Например, потенциален пряк военен конфликт между Москва и Киев, който де факто отдавна е послушен американски сателит, може да стане много реален. Поради тези причини, когато чух за обаждането на Байдън до Путин, почувствах облекчение. Но това е първата ми реакция. И ето реакцията, която се формира малко по-късно – в резултат на по-подробно размишление върху ситуацията. Без да се избягват контактите с американското ръководство и без да се опитва да се обгради тази комуникация с умишлено неизпълними предпоставки – „нека първо се извини публично“ – Москва не трябва да играе по правилата, които Вашингтон усърдно ѝ налага при настоящия президент на САЩ.

Никога не съм мислил или предполагал, че по въпроси на руско-американските отношения имам шанс, дори за секунда, да бъда по-голям „ястреб“ от секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев. Но въпреки това настъпи този „момент на слава“.

В скорошно интервю за „Коммерсант“ Патрушев коментира причините, които подтикнаха Байдън да направи обидната си реплика: „Не може да се изключи, че американският президент умишлено е бил провокиран към подобно изявление от кръгове, заинтересовани от нарастващото напрежение в двустранните отношения“. Николай Платонович, когото много уважавам, разбира се, има много повече информация от мен. Но, от моя гледна точка, не бива да търсим оправдания за постъпката на Байдън и да се отдадем на илюзии в духа на „американският цар е добър, но американските боляри около него са лоши“.

Настоящият президент на САЩ не се нуждае от никаква външна провокация. Самият той ще провокира всеки. Поне по отношение на Русия Байдън винаги е действал на принципа „каквото виждам, това и пея“. И тъй като той е видял и вижда държава, която категорично не му подхожда, трябва ясно да разберем: „Американският цар“ е лош за нас, много лош. Дълго време думите „нищо лично“ можеха да се считат за неформално мото на американската външна политика. Но при Байдън САЩ искат да действат под малко по-различен девиз по отношение на Русия – „и личен също“.

Америка копнее за себе си и „селективно сътрудничество“ с Русия по онези въпроси, които я интересуват, и пълна свобода на маневриране по отношение на абсолютно некоректно и недружелюбно поведение спрямо страната ни.

Винаги съм се възхищавал от нивото и обхвата на американската амбиция. Ще им се възхищавам и този път. Но възхищението в този случай не е причина да смятаме подобна ситуация за правилна и нормална. Не искам да бъда груб. Но в главата ми упорито се върти версия на поговорката, която започва с думите „и вълкът сит“. Не трябва да се конкурираме с американците в областта на публичната политическа грубост. Но в същото време не бива да свеждаме глава, щом американците ни „размахат пръст“, като предлагат среща на върха.

Кремъл трябва да намери правилния баланс между необходимостта от прагматична ангажираност със САЩ и това да запазим самочувствието си. Искат ли американците да обсъдят с нас набор от теми, които са важни за тях? Трябва да сме готови да обсъждаме с тях само набора от теми, които са важни и интересни за нас.

Очевидно Кремъл разбира това. След разговора между Путин и Байдън, американският посланик в Москва Джон Съливан беше поканен в администрацията на Кремъл с цел да му внушат: „Ако американската страна, на фона на думите на Байдън за намерението си да подобри отношенията с Русия, предприеме нови недружелюбни действия под формата на санкции, руската страна ще реагира по най-решителния начин“.

Странни новини. Защо помощникът на Путин да казва нещо на американския посланик, ако самият Путин имаше пълната възможност да каже всичко това на най-важния и главен американски началник?

Вероятно тази странност се обяснява с факта, че американската дипломация при Байдън обикновено се държи много странно и нелогично. Защо, например, американците поканиха китайските лидери на външната политика на среща на върха в Аляска и се опитаха да им организират публично бичуване там? Наистина ли янките се надяваха, че Пекин ще се подчини и обещае да се „подобри“?

Като цяло какъв е стратегическият смисъл на политическия курс, който предвижда едновременен мощен натиск срещу Русия и Китай? Разбира се, този курс е много добър за нас. Заедно е много по-приятно да се противопоставяме на натиска. Ако Байдън започне политически флирт с Пекин сега, нашата позиция ще бъде дори по-неудобна, отколкото е. Но все пак повтарям въпроса си – къде е логиката?

Реагирайки на новината за предложението на Байдън да се срещне с Путин, авторитетното списание „Россия в глобальной политике“ хвърли тази мисъл в публичното пространство: „От старите спомени вярваме, че една среща, особено на най-високо ниво, трябва да намали напрежението и нивото отношения. Но защо обратното е невъзможно? Демонстрация на превъзходство и увереност, преди всичко за собствената им аудитория, която трябва да се насърчава“.

Не мисля, че трябва да се страхуваме от нещо подобно. Ако Байдън сериозно очаква да „покаже своето превъзходство“ над Путин по време на разговор лице в лице със самия него, тогава давайте напред – и с песен. Дори съм готов да продам билети за това шоу. Но все пак има нещо в мислите на колегите.

Формулата на Рейгън „доверявай се, но проверявай“ вече не отговаря на отношенията на Москва с Вашингтон.

„Не се доверявайте и проверявайте седем пъти“ – това е по-скоро в съответствие с текущата ситуация.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *