Защо Меркел и Макрон пренебрегнаха „Кримската платформа“?

Сподели статията с твоите приятели:

Опитът на украинския президент Владимир Зеленски да върне въпроса за откъснатия полуостров във фокуса на международното внимание чрез провеждане на срещата на високо равнище „Кримска платформа“ не получи подкрепата на някои от най-ключовите играчи. Както западните, така и руските медии посочват, че най-показателно е било отсъствието на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, но и на повечето други президенти и премиери, изпратили официални лица от по-нисък ранг. Единствено представителите на източноевропейските и балтийските страни присъстваха на най-високо равнище, пише белградският в. „Политика“ в материал, представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.

Срещата на върха, проведена в понеделник в Киев, трябваше да бъде повратна точка за началото на „обратното броене до освобождението на полуострова“, както си представяше Зеленски. Оказа се обаче, че интересите на водещите представители на ЕС са по-важни, но и че седемгодишните икономически санкции на ЕС и неговите съюзници не дават резултати.

Брюкселският портал „Политико“ заявява, че Меркел и Макрон очевидно са видели срещата на върха като „напразно упражнение по размяна на послания“ и че тяхното присъствие не си заслужава риска от антагонизиране на отношенията с руския президент Владимир Путин.

Германският канцлер посети Москва и Киев в петък и неделя и продължи, след което се прибра у дома и изпрати на срещата на върха министъра на финансите Петер Алтмайер. Решавайки да не присъства на форума, тя изпрати ясно послание, че нейният приоритет е да осигури споразумение, което да гарантира на Украйна още пет години приходи от транзита на природен газ от Русия, въпреки факта, че газопроводът „Северен поток 2“ ще скоро ще бъде завършен. Украйна, чрез който Русия би могла да заобиколи Украйна. Очевидно е, че тя не искаше да рискува постигнатото с присъствието си на „Кримската платформа“.

Събитието, организирано в навечерието на 30-годишнината от независимостта на Украйна от СССР, събра лидери от повече от 40 държави, в това число председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който произнесе остра реч, в която подчерта, че Брюксел никога няма да признае Крим за част от Русия.

Въпреки че събитието беше предвидено като среща на върха, само 13 от 46-те държави бяха представени на ниво президенти и премиери – предимно източноевропейски страни: Естония, Латвия, Литва, Молдова, Грузия, Полша, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния, Финландия и Швеция.

Списъкът със „заместниците“, изпратен от премиери и президенти, обаче е по-дълъг. Така вместо британския министър на отбраната в украинската столица пристигна Уенди Мортън, представител на британското външно министерство за ЕС, а Вашингтон изпрати енергийния министър Дженифър Гранхолм, която ръководеше тричленната американска делегация. Франция изпрати министъра на търговията Франк Ристер да замени първоначално обявения външен министър Жан-Ив льо Дриан. Същото важи и за германския външен министър, когато той беше заменен от министъра на енергетиката Петер Алтмайер, а Турция, от която се очакваше лично президентът Реджеп Таийп Ердоган, делегира ръководителя на дипломацията Мевлют Чавушоглу.

С това обаче не се изчерпва списъкът с неприятности за украинския президент: унгарският държавен глава Янош Адер, вместо да критикува Русия, атакува Украйна за нарушаване правата на унгарците, което е дългогодишен проблем в двустранните отношения. Някои други официални лица също изразиха висока степен на амбивалентност на срещата на върха в понеделник вечерта. Така словенският президент Борут Пахор подчерта, че Словения има добри отношения както с Русия, така и с Украйна, и изрази надежда, че страните ще решат проблемите си.

Срещата на върха прие декларация, която се свежда до четири основни точки – осъждане на „незаконното анексиране на Крим“, нарушения на правата на човека и милитаризация на Крим, което подкопава сигурността и стабилността в Черноморския регион; въвеждането на нови санкции срещу Русия „ако е необходимо“, а също така беше обяснено защо изобщо е създадена „Кримската платформа“ – тя трябва да служи за координация и консултации с цел „мирно прекратяване на временната окупация“ на полуострова от Русия.

А накрая дори Русия беше поканена да се присъедини към платформата.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *