Жив щит брани Борисов – Караянчева, Сачева, Биков, Йорданов…

Сподели статията с твоите приятели:

Дебатът в Европейския парламент бил пълен провал за клеветниците на България; абсолютно безсмислен; участвали дежурните говорители срещу България. По този начин коментира евродискусията за страната ни депутатът от ЕНП/ГЕРБ Александър Йорданов.

 

Видно е отвсякъде – освен за обидите мисълта няма за какво друго да се хване. Няма откъде да получи импулс, да се затича, да създаде плод.
А когато неизбежно „хванат“ единственото, което може да се хване – обидите – недоволните българи ще изразят мнението си за Александър Йорданов без да се самоцензурират.  

Седесарят и бивш председател на Народното събрание върши чудесна работа на Борисов. Също като сегашният председател на парламента – обира негативните реакции.
Няма да е голяма изненада, ако се наложи Цвета Караянчева да освободи мястото на високата трибуна. Въпреки че, в скоби казано, не е ясно кой ще е този подготвен за голямата отговорност кадър на ГЕРБ, който да рестартира доверието към парламента, стигнало историческото дъно от 7,6% (актуални данни на „Алфа рисърч“).

Към липсата на всякаква реакция към чутото в записа с гласа на премиера, Караянчева прибави свръхреакция към майките на деца с увреждания, които бяха буквално изхвърлени от сградата на Народното събрание. По този повод БСП й поискаха оставката, ДПС намериха и друга причина (избор на член на ЦИК), така че бъдещето на Караянчева остава неясно. След препоръката й всеки, който не харесва метрото и магистралите на Борисов да ходи пеша, парламентарният ни спикър е любим герой на протестиращите, които дефилират с поцинковани кофи по площадите. Пеша, разбира се.

Караянчева може да бъде пожертвана, ако решението за нейната оставка ще удължи живота на правителството.  

Всичко от себе си дава и Деница Сачева – другата дама, която изпълва недоволните с (черно) вдъхновение. Министърката е непробиваема и непоклатима дори когато се изправи пред топжурналист като Тим Себастиан, водещ на „Conflict Zone“ на Deutsche Welle. Там Сачева бе като резачка, а след нея само трупове – на президент, олигарси, шепата протестиращи (шест хиляди, за да сме точни, но на фона на един милион гласували за ГЕРБ). Синият й поглед не трепна дори след въпроса дали е редно премиерът да нарича журналистките „мисирки“. „Нашият премиер си има собствена специфика на говорене“, изрече Сачева хладнокръвно.

Да, специфична страна е България. Във всяка друга държава от  Европейския съюз премиерът щеше отдавна да е „чао, чао“ след „мисирки“, снимки, записи и прочее, но тук не е така. Тук „няма да кого да дадем властта. Искам, но няма“. Така казва Борисов, докато изпълнява традиционната си роля на „доброто ченге“, шофира джипа, обикаля, инспектира, приема овации, разказва за успехите си, унася се в спомени, които препраща към днешната политическа ситуация. Казва: „Недоволни винаги ще има и щом могат да си изразяват недоволството, значи има демокрация. Сегашните демократи, техните родителите, тогава ни смазваха. Дори един виц не можеше да кажеш за Бай Тошо или срещу партията. За вицове арестуваха. Сега са на площада и си казват когато, където и каквото искат“.

Нали така?!

Изявленията на Борисов може на някого да му се струват смешни, семпли или нахални, но те са далеч от вербалната агресия, които близки до него си позволяват публично. Те не признават нито един автентичен мотив за протестите, които се разгръщат в нови форми и измерения – отворено писмо на интелектуалци, на учени от БАН, декларация на представители на едрия бизнес, протестни точки в Брюксел, Виена, Берлин и др., лавина от коментари в официалната фейсбук страница на Манфред Вебер.

Не и не! Според нашите хардлайнери протестиращите са платени, лумпени, лузъри, хулигани, вандали, „тинята на обществото“, както се изрази депутатът Тома Биков. Същият, който видя пари и зад публикации в западни медии. Наложи се на думите му да реагират не само медии, но и немската фондация „Конрад Аденауер“, партньор на ГЕРБ в България.

А западните медии бяха и остават безпощадни към случващото се в страната. Те констатират, че България има проблеми с доходите, корупцията, върховенството на правото и демокрацията. Че Европейският съюз прилага двойни стандарти, че „тонът на Бате Бойко е фамилиарен, а управлението – авторитарно“ („Шпигел“). Че е налице голяма корупционна криза (Политико). Че „българите са изоставени от ЕС срещу едно корумпирано правителство“ (ARD).  
Нито една уважаваща себе си медия не си позволи твърдение, намек или внушение, че протестите в България се дирижират от мафията.

Когато доверието е загубено, а на близо 70 на сто от българските граждани им е писнало, правителствената пропаганда не може да направи чудеса. Даже не може да направи почти нищо.
Но, казват, може да мобилизира твърдото ядро на ГЕРБ. Да даде кураж на клиентелата, че не всичко е загубено и няма да има служебен кабинет на президента с дрона.

Кризисният пиар на властта с точно разпределените роли между премиера и неговите хора върши и друго: отклонява гнева от Борисов. Стрелите, обидите, яростта се насочват Сачева, Караянчева, Симеонов, Биков, Йорданов и още, и още.

Целта не е някакъв чутовен рестарт на подкрепата. Невъзможно е и преобръщането на нагласите на протестиращите, които искат оставки и смяна на модела, по която се употребява властта и се усвояват европейски фондове.

 

Целта е Борисов да изглежда добър и да се спечели време, да се търкулнат месеците до редовните парламентарни избори. Които пак ще правят ГЕРБ, Борисов, Сачева, Биков, Симеонов…

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *