Европейците са най-загрижени за бедността и неравенството

Сподели статията с твоите приятели:

Намаляването на бедността и социалното неравенство отново се превърнаха в проблем, който според гражданите на ЕС трябва да бъде политически приоритет след пандемията на COVID-19. Това сочат резултатите от ново проучване на общественото мнение, проведено за Европейския парламент.

Почти половината от анкетираните (45%) заявиха, че борбата с бедността трябва да бъде начело на дневния ред на парламента на ЕС, което е със 17% повече от подобно проучване година по-рано. Годишното проучване на Евробарометър за ЕП е проведено от консултантска агенция през ноември и декември 2020 г. и отразява въздействието на пандемията на коронавируса върху общественото мнение в ЕС, съобщи базираният в Брюксел портал Юроактив, цитиран от БГНЕС.

Световната банка многократно е казвала, че пандемията ще повлияе пряко на растежа на световната бедност и че през 2020 г., поради забавяне на икономиката и ограничена мобилност, между 88 и 115 милиона души по целия свят могат да бъдат потопени в крайна бедност.

Проучването също установи, че борбата с тероризма и организираната престъпност е сред приоритетите за гражданите за 35 на сто от респондентите – и че 33 на сто от анкетираните искат по-лесен достъп до качествено образование.

За опазване на околната среда и биоразнообразието като основна задача е почти същият процент от гражданите, както в проучването от 2019 г., 32 процента, но тогава екологията с подобен процент беше в началото на списъка с приоритети на участниците в изследването.

Според авторите на изследването тази промяна в приоритетите на гражданите е пряка последица от пандемията.

Проучването обаче показва някои други тенденции в общественото мнение, независимо от това, кое гражданите считат за приоритет, и главно, че репутацията на самия ЕС е нараснала по време на коронавирусната криза.

В проучването един на всеки двама участници заяви, че има доста добро или много добро мнение за ЕС, увеличение от 10 процента в сравнение с 2019 г. и само 14 процента от анкетираните изразяват отрицателно мнение за Съюза.

Историческият план за стимулиране на „ЕС от ново поколение“ също допринесе решаващо за този по-добър имидж на ЕС сред населението, така че 72 процента от анкетираните до известна степен или напълно се съгласиха с оценката, че това ще позволи на страните от ЕС да излекуват техните икономики от последиците от пандемията.

Очакванията на гражданите след пандемията са доста мрачни, защото повечето респонденти смятат, че националната им икономика ще бъде в по-лошо състояние след кризата отпреди. Повечето от анкетираните обаче вярват, че техният жизнен стандарт след една година ще бъде същият като днешния.

Друго последствие от пандемията е начинът, по който гражданите изпитват солидарност в ЕС, тъй като анкетата показва, че за 41% от участниците тя оглавява списъка на основните ценности, които ЕП трябва да защитава, в сравнение с 33%, които изразяват такова мнение само.година по-рано.

Проучването установи, че 71 на сто от анкетираните са изцяло или до голяма степен проевропейски настроени, но в същото време почти половината (44 на сто) изразяват недоволство от начина на изпълнение на проекта на Съюза до момента и оценяват, че са необходими реформи.

Председателят на ЕП Давид Сасоли заяви, че посланието от допитването е ясно и че гражданите подкрепят ЕС и вярват, че това е правилната среда, в която може да се намери решение на пандемичната криза.

“Но също така е ясно, че гражданите искат да видят как се прилагат реформите на ЕС и поради което трябва да открием конференция за бъдещето на Европа възможно най-скоро”, добави Сасоли.

Подготовката за конференцията се забавя, тъй като трите основни институции на ЕС все още не са се договорили кой ще председателства конференцията, колко време ще отнеме процесът, замислен като многогодишен дебат между институциите на ЕС, гражданите, гражданското общество и други заинтересовани страни. и реформи на ЕС.

Ако настоящият председател на ЕС, Португалия, не успее да постигне споразумение до края на февруари, тази задача вероятно ще падне на следващия председател, което би означавало допълнително забавяне на свикването на конференцията.

22 процента от анкетираните заявяват, че са скептични към ЕС, но могат да променят това мнение, ако бъдат приложени радикални реформи, докато само пет процента казват, че се противопоставят на идеята за ЕС по принцип.

Според проучването в Румъния, Словакия, Австрия и Италия по-малко от половината граждани оценяват членството на страната си в ЕС като положително нещо.

Особено тревожен е резултатът в Италия, където само 39 процента от анкетираните смятат, че членството в ЕС е нещо добро, въпреки че в тази страна традиционно евроскептичните партии наскоро приеха проевропейска позиция.

Като основна причина за разделението между правителствата на ЕС и държавите-членки 47 процента от гражданите посочиха мигрантската криза. Това е последвано от разногласия между националните правителства и Брюксел относно опазването на околната среда (20 процента), селското стопанство и рибарството (20 процента) и общественото здраве (19 процента).

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *