Европа се прощава завинаги с „меркелизма“

Сподели статията с твоите приятели:

Колкото по-близо е напускането на Ангела Меркел от канцлерския пост, толкова по-често думата „меркелизъм“ се появява в медиите и речите на германските политици. Все по-често говорят за това като за нещо, което човек би искал да запази. Но какво е “меркелизъм”? Какви са отличителните му черти? И защо надеждите за “меркелизъм без Меркел” са предопределени да не се сбъднат, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен от Агенция “Фокус” без редакторска намеса.

Ангела Меркел е държавен глава в продължение на 16 години – две години по-малко от Леонид Брежнев, но по отношение на лидерството в своята партия надмина съветския генерален секретар. Тя многократно е била признавана за най-влиятелната жена на планетата и най -влиятелната личност в Европа. Тя е позната на всеки, който дори слабо се интересува от международните отношения и ще остави след себе си значително политическо наследство.

Въпреки всичко това думата „меркелизъм“, която в навечерието на дългоочакваното (за мнозина) пенсиониране на канцлера се налага активно от германските и други медии, няма да стане термин, няма да бъде включена в учебниците и ще бъде забравен много скоро. Защото има Ангела Меркел, но “меркелизъм”, като нещо самодостатъчно, не съществува.

„При мен всичко ще бъде като при баба ми“, каза император Александър I, преди да се възкачи на трона. Кандидатът за канцлер на ХДС на Меркел Армин Лашет казва приблизително същото. Като цяло това е “меркелизъм” – продължение на курса на Меркел, който мнозина в Германия чакат, въпреки че малцина са готови да формулират този курс.

Ако опитате, получавате сбор от думи, които всъщност не изясняват нищо и могат да бъдат приложени към всеки втори успешен лидер от Лисабон до Талин. „Политика на възможното“, „социален прагматизъм“, „европейски ценности“ и така нататък, така нататък и т.н.

„Меркелизмът“ е повече въпрос на чувства. Това е, когато е предвидимо, уютно и спокойно, като в къщата на собствената ти леля с тихия ѝ глас и правилните маниери. Тя успешно управлява домакинството и ненатрапчиво казва: „Всичко ще се сбъдне, всичко ще се получи“. Това беше Меркел за цяла Германия.

Под нейно управление германецът можеше да бъде сигурен, че канцлерът никога няма да си позволи груби думи, ненужни конфликти, внезапни маневри и необмислени решения. Няма да жертва икономиката заради своите амбиции и мании. Всичко ще бъде „някак нормално“. Почти като семейство.

Но такава политическа платформа, която може да бъде ограничена до печати и наречена „меркелизъм“, така и не се появи. В политиката такива “номинални” термини обикновено се прилагат към идеологията на автора, когато нов лидер измисля нещо за стария и го предлага като концепция за държавна структура.

И така, ленинизмът е преработен марксизъм с поправка към аграрна Русия, където селяните са обявени за революционна сила (Маркс ги смята за гръбнак на стария ред). Маоизмът е преформулиран ленинизъм, но основан само на селяни, тъй като по това време в Китай почти няма работници.

Има и например и „тачъризъм“. Маргарет Тачър не е писала философски произведения, но може да се говори за „тачъризма“ като единна концепция за управление на икономиката и държавата, изградена върху идеологическите принципи на „желязната лейди“. Но отличителна черта на политиката на напускащия германски канцлер е, че се адаптира към средата. Тя няма изградена идеология от векове, десетилетия и дори, изглежда, от една година.

Тук е необходимо да направим уговорка, че Меркел, оглавяваща Германия като фактически лидер на Западна Европа, остава източноевропейски политик. Не защото има полски корени, а защото започна политическата си кариера в ГДР. За разлика от много от колегите си, тя знае какви са проверките за лоялност, диктатурата на силовиците, партийната доктрина и внезапният срив на привидно вечна система. За лидерите, преминали през такова училище, гъвкавостта в техните възгледи е почти норма, защото вчера сте комсомолски лидер, а днес вече сте в президиума на християнска консервативна партия.

Тачър винаги е била Тачър. Рейгън винаги е бил Рейгън. Ширак винаги е бил Ширак. А Меркел действаше според обстоятелствата, изоставяйки предишните идеи и възприемайки други, когато станат печеливши.

Дори ориентацията към САЩ като основен съюзник на Германия не се превърна в абсолютна догма за нея, въпреки че беше много ясно изразена и можеше да претендира, че е една от основите на „меркелизма“. Под натиска на президента Доналд Тръмп тя застана като скала, отхвърляйки многобройните му „списъци с желания“, а „Северен поток-2“ не предаде нито на него, нито на Байдън, нито дори на Обама, с когото тя беше почти приятел. А би могла, политиката на Меркел е променлива.

Тя постига първите си успехи като лява социалдемократическа фигура с очевидно пристрастие към темата за екологията – такива германци обикновено се приемат от партията на зелените. Тя обаче прави кариерата си в крепостта на християнските консерватори – ХДС, възползвайки се от покровителството на легендарния Хелмут Кол.

Тя ръководи страната си като „ястреб“ – привърженик на външни военни интервенции на Балканите и в Ирак. Но вече на поста канцлер, осъзнавайки, че масовият избирател не иска нови войни, тя избягва намесата на Германия в тях поне на преден план (например военната операция срещу Сирия беше лобирана от Париж, но не от Берлин).

Тя отказа да подкрепи изравняването на еднополовите бракове с традиционния брак, но не попречи това да се приложи.

Тя говори за краха на мултикултурализма и лошата адаптивност на мюсюлманските мигранти в средата на 2000-те. И десет години по-късно тя стана човекът, който буквално покани стотици хиляди бежанци от Близкия изток в страната, повтаряйки, че няма друг начин.

„Политиката на отворените врати“ остава най-непопулярното решение в кариерата ѝ, което хвърли партията в системна криза и срина рейтинга ѝ. Това е нещо, което много от гласоподавателите на Меркел не са простили, но има и много, които са простили. Симпатизантите обясняват, че тя не би могла да постъпи по друг начин, тъй като е вярваща християнка и германка с чувство за историческа вина.

Проблемът е, че този хуманистичен акт се оказа дълбоко антигермански. В смисъл, че държавата се провали в работата по регистриране на мигранти – легендарната германска бюрокрация се срина в латиноамериканска бъркотия. Но сега кризата сякаш заспа. Проблемите, свързани с мигрантите, не намаляха, но населението отново повярва на успокояващия тон на фрау Канцлер – „всичко ще се сбъдне, всичко ще се получи“.

Това, между другото, е друга характеристика на Меркел, която я отличава от големите политици от миналото. Те обичаха да говорят на висок глас за причинени от врага проблеми и неизбежните победи в бъдещето, а тя избягваше както претенциозните речи, така и тактиката на сплашване. Нейният метод е чрез бърборене проблемът вече да не изглежда така актуален и остър. Един вид психологическа терапия за цялата страна. Терапията работи – и германците искат още.

Ако се опитаме да определим „меркелизма“ не като идеология, а като метод на политическа борба, получаваме нещо строго индивидуално и изключително далеч от универсалността. Малцина биха могли да направят това, може би само Меркел.

Бързият ѝ растеж в партията до голяма степен е предопределен от факта, че много по-опитни политици не я виждат като конкурент – тиха, учтива, ефективна „сива мишка“, лишена от харизма, най-малко като лидер. Но въпросът изобщо не е в това, че мишката, след като изчака подходящия час, моментално се превърна в хищник, а в една наистина рядка черта за един политик – абсолютна лична порядъчност.

Абсолютна, защото за повече от тридесет години от политическата ѝ кариера не е възникнал нито един скандал, който да хвърли сянка върху репутацията на Меркел. В един момент всички лидери и трибуни на ХДС, които се бориха за наследството на Хелмут Кол, изгоряха от лъжи и корупционни схеми, включително и самият Кол. Когато вятърът, причинен от народно възмущение, помете всички „нечестиви“, „сивата мишка“ изведнъж стана водач на стадото – стадото можеше да се довери само на нея.

Когато скандалите не се лепят към политик, казват за такива хора – тефлон. Но няма какво да се залепи към Меркел. Тя оглави държавата като модел на честен функционер и ще се пенсионира като честен функционер, дори и да е направила грешки.

Най-вероятно германците ще си спомнят ерата ѝ с носталгия и съчувствие, тъй като в периода на тежки смущения през 90-те години в Русия те си припомниха ерата на Брежнев, когато всичко беше ясно, надеждно, предвидимо, сито и сериозните структурни проблеми на страната бяха заметени под килима в името на обществения мир.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *