Дребните вложители станаха изчезващ вид

Сподели статията с твоите приятели:

Спестяванията на дребните вложители в банките намаляват, сочат данните на Българската народна банка към юни 2021 година. Депозитите на домакинствата – до 1000 лева се свиват за година с 4,3% или 37,7 млн. лв., а тези между 1000 лв. и 2500 лв. намаляват – с 3,2% или 54,5 млн. лева. Дали обаче само пандемията е виновна за опразването на сметките на хората или има и други фактори?

Ако се вгледаме по-внимателно в статистиката ще забележим, че по-големите по размер влогове се увеличават и по брой и по размер. Например сумата на депозитите между 5 хил. лв и 10 хил. лв. се увеличава на годишна основа с 259,5 млн. лв. или 4,7%, а броят им с над 33 хил. или 4,3 процента.

Според анализаторите тази тенденция може да се отдаде както на обединяване на по-малките влогове, така и на изчерпване на самите сметки под натиска на кризата и по-конкретно на инфлацията.

През юни 2021 г. годишната инфлация се ускори спрямо края на 2020 г. и възлезе на 2.4 на сто най-вече заради повишението на цените при енергийните продукти в резултат от значителното покачване на годишна база на цената на петрола на международните пазари. Цените на бензина и дизела са най-високи от началото на пандемията – бензинът към днешна дата се продава средно за 2,28 лв./л., а дизелът за 2,27 лв/л. Това е представлява годишен ръст на цените съответно с 27,37% и 25,41 на сто. 

Очакванията на БНБ са тенденцията към плавно ускоряване на инфлацията да се запази до края на годината, което ще отразява най-вече допусканията, че цените на храните и петролните продукти на международните пазари през този период ще продължават да се повишават спрямо края на 2020 г. 

Друг съществен фактор за “отлива” на по-скромните депозити е отказът на банките да приемат срочни депозити и преформатирането на съществуващите влогове в спестовни сметки. До тази реакция на банките се стигна след година на масово “трупане’ на влогове, което доведе до повече разходи за финансовите институции. В края на месец май депозитите на фирмите и домакинствата в българската банкова система достигнаха рекордните 96,371 млрд. лева, като годишното им увеличение възлезе на цели 11,7 процента. След достигането на този своеобразен рекорд ситуацията започва леко да се стабилизира.

“През втората половина на годината очакваме растежът на депозитите на неправителствения сектор в банковата система слабо да се забави в съответствие с прогнозираното постепенно засилване на икономическата активност и на частното потребление”, коментират в последния си “Икономически преглед” от БНБ.

Важно е да отбележим, че преобладаваща част от общите депозити на фирмите и домакинствата се формира от овърнайт депозити. Според експертите фактор, който оказва влияние за нарастването на този вид депозити, е именно започналата практика в някои банки да трансформират срочни в безсрочни депозити, както и да преустановяват предлагането на нови срочни депозити.

 Демотивиращи лихви

Лихвените проценти по депозитите отбелязаха допълнително понижение от вече достигнатите ретроспективно ниски равнища. Очакванията са тази динамика да продължи да се определя от нарастващия приток на привлечени средства и високата ликвидност в банковата система.

Към май 2021 г. среднопретегленият лихвен процент по новите срочни депозити общо за фирмите и домакинствата възлезе на 0.01%, като отбеляза понижение с 9 базисни точки спрямо края на 2020 г.

Средният лихвен процент по депозитите на домакинствата се запази слабо положителен и към май възлезе на 0.09% (понижение с 6 базисни точки спрямо края на 2020 г.), докато при фирмените депозити се наблюдаваше увеличение на отрицателната му стойност до -0.18% през май (-0.02% през декември 2020 г.).

Низходящата динамика при лихвените проценти по нови депозити за предприятия се определяше от увеличението на отрицателния лихвен процент по левовите депозити (от -0.10% през декември до -0.27% през май), което допринесе за превръщането на общия среднопретеглен лихвен процент по левовите депозити за домакинства и предприятия в отрицателен. 

На този фон банковите такси продължават да растат  

От около една година таксите по срочни депозити започнаха да присъстват все по-често в Тарифите на банките, припомнят в анализ икономистите от информационния портал “Моите пари”. Първоначално тези такси бяха въведени и се отнасяха само за банкови сметки на юридически лица. Впоследствие част от банките въведоха такива и за сметки и депозити и на физически лица.

Тук е моментът да уточним, че тази такса не се отнася само и единствено по отношение на срочните депозити, а за обща наличност по платежни сметки, което включва спестовни, разплащателни и други сметки. В преобладаващата част от случаите тя се начислява върху сумарното салдо на тези сметки на клиента.

“Направихме проучване, според което в Тарифите на отделните банки, общо 5 от тях начисляват такава такса за клиенти, които са физически лица, като сумите, за които се начислява се отнасят за наличности с долен праг от 400 000 лв. Нейният среден размер при тази група клиенти е 0,7% върху сумата на превишението. Това означава, че ако клиент, физическо лице има открит срочен депозит в размер на максимално гарантираната сума от 196 000 лв., спестовна сметка със същият размер (196 000 лв.), а наличността по разплащателната му сметка е 10 000 лв., то размерът на тази такса годишно ще бъде 14 лв. (превишението над посочената от банката сума е в размер на 2000 лв.)”, пише в анализа.

Колкото и странно да звучи, тази такси има своето обяснение и то се корени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка, твърдят експертите. Според това изискване банките са длъжни да формират два вида резерви – задължителни минимални резерви и свръхрезерви. Вторите формират т.нар. “излишна ликвидност” на банките и върху тези средства БНБ начислява лихва (под формата на санкция) в размер на 0,7 на сто. Накратко БНБ санкционира банките за тяхната излишна ликвидност.

Добрата новина е, че такса за наличност не присъства при всички банки, а също така, че тя се отнася и засяга единствено по-заможните клиенти на банките. 

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *