Дилемата Испания и Каталуния заедно, но по отделно

Сподели статията с твоите приятели:

“Независимост” или “сепаратизъм”?
Жоржета Пехливанова

В исторически план отделянето на нова държава от съществуваща най-често е обект на противоречиви тълкувания. Привържениците, желаещи отделянето, го обясняват с положителни думи като „независимост“, „свобода“, „самоопределение или самоуправление“, докато противниците най-често използват термина „сепаратизъм“ и влагат в него отрицателно значение. В случая специално Испания – Каталуния се намесва и държавното устройство – монархия и република.

Напоследък ми прави впечатление, че двете понятия “независимост” и “сепаратизъм” се смесват от някои журналисти в основните български медии, замествайки ги като синоними. Пресен е случаят с отразяване в 7 – милионната автономна Каталуния на парламентарните избори, 14 февруари 2021г. Появиха се заглавия в печата като “Светна левия мигач на сепаратизма в Каталуня”, където се тиражират “сепаратистка компания”, “сепаратистки съюз“, “твърд сепаратизъм”… И в друго заглавие: “Каталунските сепаратисти печелят мнозинство в парламента на региона”… /Съзнателно не цитирам медиите/.

Задължително е, когато се преплитат тези понятия да се вгледаме подробно в историческото минало. Твърде болезнено е за голяма част от каталунците, които са националисти и против подчинение от Мадрид, а чиито бащи, деди и прадеди са участвали наравно с испанците във войните за независимост и са с националната кауза за независимост и на Каталуния. Наистина трябва дълго време да си живял и изучавал испанската политика и история, за да поднасяш внимателно и без пристрастие подобни формулировки, без да раняваш нито испанците, нито каталунците, нито едните, нито другите.

Като дипломат и с докторат по испанския демократичен преход след Франко ще си позволя да изразя моите бележки и защо не съм съгласна с употребата на “сепаратизъм“ вместо “независимост“ за каталунския народ, специално след 2019г. и в един общ Европейски съюз.

Определението “индепендентисти“ се тиражира напоследък повече от “спаратисти“ в испанските независими медии за привържениците и борещите се за независимост на Каталуния. А в други медии с политически отенък, излагайки своето негативно отношение ги наричат “сепаратисти“.

Нека прибегна до историята и то само с един пример. Каталунците от Каталуния наравно участват с испанците от Кастилия и Арагон във Войната за независимост срещу Наполеон, 1807-1814. В така известната още като Полуостровна война на Испания и Португалия срещу Франция, във военния конфликт каталунските партизани са съществена част от испанската гериля. Нека илюстрирам със световно известната картина на Гоя “Разстрелът на Трети май 1808г.“, където групата герои са испанци, португалци и каталунци, а френските войници срещу тях, които ги убиват, Гоя ги рисува, оставяйки ги без лица – “убийците нямат лице“.

Ще си позволя по темата “независимост“ или “сепаратизъм“ да цитирам мнението на проф. Антонио-Карлос Перейра Мено, изтъкнат испански юрист, завеждащ катедра по Конституционно право в Университета в Сантиаго де Компостела(USC), автор на много специализирани публикации и книги:

“Тази дискусионна “игра на думи” ,“независимост” или “сепаратизъм” претендира да илюстрира тайна завист, която много испанисти използват за Великобритания: Канада / а и други страни от Общността/ са независими и по време на световните войни хиляди канадци или австралийци се сражават като доброволци и са решени да умрат за Великобритания. Техните правителства са независими, но техните общества никога не скъсват отношенията си. “Юниън Джак” продължава и днес да стои на националните канадски и австралийски знамена……

Затова при една монархия се уточняват някои детайли, които при Испания останаха въртеливо изразени, че например от гледна точка териториална да е многостранна, което от векове не се изпълнява. Прилагайки това различие в случая “каталунска независимост” би означавало, че каталунските обществени институции няма да зависят в нищо от испанските в Мадрид. Ще продължат ли да имат отношения? Да, но на свободно сътрудничество, а не на подчиненост. Това е въпрос за институциите и законите , той не е културен, нито социален и етично е толкова защитим, колкото и обратно. В замяна на този за “независимост”, за “сепаратизмът или отделянето” би означавало да издигнем стени или дувари, да отделяш обществата и хората. Това би било морално неприемливо и недопустимо и днес индепендентистите не го споделят и не го защитават. Индепендентистите са републиканци повечето, но и в Испания имаме републиканци, против монархията… Ето защо шотландците казват на англичаните днес, че след независимостта ще имат най-добрите съседи в света. Естествено, че при двустранните отношения, узаконяването на свободно движение, двойно гражданство, координация на институциите и т.н. ще има проблеми.

В Нова Зеландия, Канада и останалите страни независимостта не разделя обществата, просто обществените институции станаха независими. Включително Ирландия, чието самоопределение бе много травматично, но излязоха през 1939г. с хиляди доброволци в британската армия… Много се питат защо искаме независимост, когато всички днес сме зависими от ЕС и от МВФ? Това, за което трябва всеки испански патриот да е загрижен е за разделението на обществата – каталунско от испанско. И в този пункт се страхувам, че изрази като “махай се, Каталуня”, злината вече е сторена, най-вече за Мадрид. Медиите го утежняват… “

Настоящата криза налага и аз съм привърженик не на сепаратизъма, а на самоопределение и независимост.  ХХI век е за “независимост“, а не за “сепаратизъм“.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *