дело за свят човек и сътворена заради божието слово

Сподели статията с твоите приятели:

Глаго̀лицата е първата българска азбука създадена от Кирил и Методий в периода от 855 г. до 862 г. за превод на църковна литература от гръцки на български език. Това е и първата позната славянска азбука.

 

Глаголицата е писменост, устроена според вярата, културата и естетиката на своя автор- Константин Кирил Философ (827-869).

На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил и св. Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.

На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.

Произход и значение на името
Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“, каквото е и наименованието на буквата Г в тази азбука. „Глаголати“ пък има значение на говоря, затова и глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Самото название е образувано от редуплицирания общославянски корен *gol (срв. стб. глаголъ, глаголати, и др., без удвоение: гласъ, гласити, глашати)[1].

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки – hlaholika, на полски – głagolica, на руски – глаголица, на хърватски и сръбски – glagoljica (глагољица).

 

Константин Кирил Философ и неговият брат Методий създават азбука, съответстваща на фонетичната система на специфичната славянската реч.

 

Българското наречие, което се е говорело към този момент северно и източно от Солун бива записано на книга и от този момент се превръща в книжовен език. На тази азбука започват да превеждат някои черковни книги от гръцки на славянски.

РОЖДЕНАТА ДАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ ВСЪЩНОСТ Е ОБЕКТ НА ЛЮБОПИТНИ СПОРОВЕ

Черноризец Храбър в своето произведение „О писменьхъ“ съобщава година 6363. Някои учени правят следните изчисления (6363-5500=863), а други оспорват горното и твърдят, че 6363 – 5508=855. К.Куев в студията си „ Към въпроса за началото на славянската писменост“ доказва убедително, че 6363 година, спомената от Черноризец Храбър се равнява на 863 година.

ГЛАГОЛИЦАТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА

Наименованието глаголица е възникнало в Хърватско, като част от езиковедите изказват предположения, че първоначалното название на този вид писмо е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта.

 

24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул.
В глаголицата няма главни и малки букви.

Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век тя не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите на това писмо стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.

Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, веди, глагол, добро, ест…
Буквите в глаголицата имат и числена стойност — първите десет обозначават единиците, вторите —десетиците, третите —стотиците.

Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

 

Знаците в нея освен буквалното си буквено значение, имат и дълбок смислов, и теологичен код.

 

Вложените християнски символи- кръст, кръг и триъгълник, както и светостта на азбуката, представяна като божествено озарение, я спасяват от унищожение в епохата на триезичната догма.

 

Глаголицата изразява филологическия гений на Константин Кирил Философ и най-тънко познаване на старобългарския език, затова има и 38 знака. Тя е създадена за богословски нужди и на практика поставя основите на българското стихотворство, тъй като за превода на книгите се изисквало канонична точност, творческо въображение и усет към мерената реч.

Глаголицата е създадена преди Моравската мисия /862г./ на Братята Кирил и Методий.

ГЛАГОЛИЦА – АЗБУКА НА ГОВОРИМИЯ ЕЗИК

 

В глаголицата всяка буква има разпознаваемо име, а свързаните имена, отправят послание.

Цялостният ред на думите, с които се заучавала азбуката, вероятно води началото си от недостигнал до нас акростих- молитва. Днес той би звучала така: „Аз, познавайки Бога, говоря: добре е много да се живее на земята…“

БУКВИТЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА КАТО ГРАФИЧНИ ЗНАЦИ СА ЛОГИЧНА И ЗАВЪРШЕНА СИСТЕМА

Според проф. д-р Васил Йончев* /преподавател от близкото минало в художествената академия, голям изследовател на българските азбуки, специалист по шрифтове и книги/ Константин Кирил Философ създава своя графическа фигура модул, от която по философски път и с въображение на художник, извежда всяка буква. Според него “фигурата модул на глаголицата е графичен символ на Вселената и планетата Земя, на вярата и вечността“.

ФИГУРАТА МОДУЛ

Фигурата модул представлява окръжност, разделяща се на 8 малки и 8 големи сегмента, в които се вписват всички букви. Буквите се групират като изображения в 6 завършени цикъла, съответстващи на сътворението на света според Битие от Стария завет. В тях символично са осмислени изначалните стихии: въздух, вода, огън, земя, както и появата и развитието на живота на земята. Професорът изказва и хипотезата, че така наречената от него „азбука от Плиска“, която познаваме от известната розета от Плиска, е старо писмо, което също се вписва в модула на буквите от глаголицата.

ПЪРВИЯТ ИЗВЕСТЕН ГЛАГОЛИЧЕСКИ РЪКОПИС Е АСЕМАНИЕВОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ 10 ВЕК

От него стаява видно, че глаголицата се състои само от главни букви. Почти всички букви имат кръгли колелца като основен елемент. Важна роля при изписването играе хоризонталната линия, която минава през средата на фигурата и която разделя въздуха от водата според проф. Йончев

Азъ – първата буква е под формата на кръст, тъй като прекръствайки се, човек се превръща от езичник и поганец в християнин.

Богъ – Азъ Богъ Вяды Глаголи – Аз, познавайки Бога, говоря. По-късно, за да не се изговаря напразно името Божие съгласно Божията заповед, то е заменено с думата букы, което означава буква, писмо, но също така и Свето писание, Библия, Божие послание. Изписва се с три черти или три вдигнати пръста с триъгълник отдолу. Изразява Светата Троица, прекръстването с три пръста.

Глаголицата отстъпва във времето на кирилицата- адаптирана от гръцкото писмо азбука. Интересен е случаят с Хърватска, където глаголическата писмена линия прониква от Запад- от Моравия и остава устойчива чак до 19 век като традиция в каноничната литература.

 

И още един факт: първата печатна славянска книга е на глаголица, издадена през 1483 г. във Венеция.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *