Две седмици до изборите. Ще помотнем ли на себе си и на ЕС?

Сподели статията с твоите приятели:

Владимир Костов

Последната среща на лидерите на страните членки на ЕС не излъчи оптимизъм за състоянието на съюза. По два въпроса се оказа невъзможно да се формира мнозинство за конструктивно решение. Имам предвид предложението на лидерите на Германия и Франция за среща на ЕС с Русия, получило съгласие от Кремъл. Поради липса на подкрепа от страна на достатъчно лидери, Германия и Франция се отказаха от идеята си. И – вторият проблем – лидерите на ЕС не постигнаха съгласие помежду си по спора с Унгария за приетия от последната закон, защитаващ малолетните и семействата от натрапването на ЛГБТИ идеи.

В първия случай става дума за готовността на ЕС да води диалог с партньори на върха на геополитиката. Във втория – за позиция по фундаментален проблем на бъдещето на човешкото общество. И в единия и в другия, отсъствието на изявено мнозинство е тревожен сигнал за състоянието въобще на ЕС и – в частност – за амбициите на последния да играе своя роля в геополитиката.

Няма основание да се правим на изненадани. Поне от две десетилетия насам, наднационалната бюрокрация на ЕС не пропуска случай да се изтъкне като създател на политиката на съюза, без да е потърсила и получила мандат за това в преки избори. В същото време тя все по-настойчиво ограничава прерогативи на националните правителства. Нямаше как това да не доведе до фактическо блокиране волята за действие на ЕС по някой съществен проблем. Точно това се случи на последния съвет.

В подобни ситуации Брюксел обикновено постига своето, повлиявайки на позицията на едно или друго правителство. Дано европейските политици си дадат сметка, че поредният конфликт изисква друг път за решение, ако се желае да се запазят шансовете на съюза в бъдеще.

Както реална тежест в геополитическите контакти, така и градивна позиция по биологично социалното бъдеще на човека, ЕС може да има само на основата на зачитането на националния суверенитет и на историческите традиции на страните членки. То е всъщност и единствената възможна основа на всяка истинска позиция на ЕС като общност на нации, а не безлична маса от хора, манипулирани от бюрократичен апарат.

След съвета на лидерите на ЕС, в логиката на демокрацията би било, ЕС да потърси санкцията на суверена – т.е. избирателите, по пътя на референдум например. Знае се, че това не е в стила на мислене и на поведение на брюкселската бюрокрация.

Ето това обстоятелство е, което придава допълнителна стойност на изборите в една или друга от страните членки на ЕС. Внасяйки, не формално, а по същество, отношението към тези проблеми в темата на изборите, съответните страни ще осигурят база за поведението на своите политически сили. Както вътре на националната сцена, така и на терена на ЕС. И в същото време, изяснявайки и укрепвайки националната си политика, те ще помогнат и на ЕС да изработи и реализира своята политика. Защото, както вече отбелязах, за да бъде истинска политика на ЕС, а не плод на бюрократични съчинения, тя трябва да се опира на суверенната политика на съставящите съюза нации.

Струва ми се, че се разбира от само себе си, но ще си позволя да го изразя и тук. До изборите остават две седмици. Дълг на участниците в предизборната кампания – и като политически сили и като личности – е да изразят ясно своето отношение и позиция към двата проблема не успели да формират мнозинство на съвета на ЕС. Защото са жизнено важни въпроси и за ЕС и за България. И дълг след това на всички, които ще изпълнят дълга си като гласуват, е да съобразят избора си и със становищата на политици и на партии по тези проблеми. Защото са по-важни от много натрупани в съзнанието на всеки от нас емоционални или други съждения и оценки.

Само така ще помогнем на нашата българска политика и действителност. А с това и на ЕС.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *