ДБ предлага площад Централен в Пловдив да бъде прекръстен на Димитър Кудоглу | |

Сподели статията с твоите приятели:

Площад “Централен” да бъде прекръстен и да приеме името “Димитър Кудоглу” – в знак на почит към делото на този велик българин, родолюбец с голямо сърце, който има и огромен принос в живота на гражданите в Пловдив. Това предлагат общинските съветници от “Демократична България”, които вече са внесли предложението в Общинския съвет на Пловдив и очакват подкрепа.

Личното ни убеждение, че Димитър Кудоглу – обявен за почетен гражданин на града ни през 1927 г., заслужава площадът в сърцето на града ни да носи името му, се потвърждава и в разговорите ни с пловдивчани, се казва в позиция на партията. 

“Предлагаме преименуването на пл. “Централен”, защото именно там – на мястото на днешната Централна поща, на 8 октомври 1927 г. е открит построеният от Кудоглу Дом за благотворителност и народно здраве, който се превръща най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди болни от града и Южна България намират тук лечение. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа болницата. Историците са изчислили, че до 1944 г. дарението Димитър Кудоглу за Дома надхвърля 39 милиона лева.

А това далеч не е всичко, което Кудоглу прави за Пловдив и България. Благотворителната му дейност започва още през 1913 г. след Междусъюзническата война”, мотивират предложението си съветниците.

Ето и накратко историята на живота на Кудоглу:

Димитър Петров Кудев или Кудоглу е роден на 21.08.1862 година в село Габрово, Ксантийско, в семейството на българите Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. От седемте деца на семейството остават живи само две: Димитър и Мария. Първоначалното образование получава в родното си село, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски.

След смъртта на баща си той се заема с търговията на тютюна и се установява в Ксанти. Неговата съпруга Екатерина е от един от най-известните и богати родове в Беломорието. Там той успява да умножи семейното богатство и започва да търси перспектива на търговията с тютюн от Османската империя за чужбина.

През 1903 г. семейството му се заселва в гр. Дрезден – Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа.

През годините Димитър Кудоглу запазва връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорието, той посещава родното си село и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.

През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, родното му село е изгорено от гръцката армия и турските башибозуци от околните села. Цялото население е прогонено и се спасява с бягство през планината към долината на река Арда в старите предели на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в района на Пловдив. Разбирайки за тази трагедия, той изпраща помощи, за да ги подпомогне.

Оттук започва и неговата благотворителна дейност в България. През 1913 и 1914 г. той оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на дружествата на „Червен кръст“ в Пловдив, София и Ксанти, дружество „Самарянка“ в Пловдив, различните фондове на царското семейство, на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария.

Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига. През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лева.

Изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева.

Даренията на Димитър Кудоглу продължават и след войната. От 1919 до 1926 г. сумата, използвана от Димитър Кудоглу за благотворителност, достига 2 500 000 лева.

Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата след лечение в Сан Ремо, Италия.

Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което да се лекуват най-опасните и заразни болести. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа болницата. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация. На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него Дом за благотворителност и народно здраве. Домът на благотворителността и народното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират тук лечение. Историците са изчислили, че до 1944 г. дарението Димитър Кудоглу за Дома надхвърля 39 милиона лева.

През 1927 г. Кудоглу е обявен за почетен гражданин на Пловдив.

След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1951 г. паметникът заедно с диспансера са преместени в края на града на Цариградско шосе.

Източник: offnews.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *