Германия продължава да се затваря. Но достатъчно ли е това?

Сподели статията с твоите приятели:

Германия удължи твърдия локдаун, дори затяга още мерките. Но достатъчно ли ще е това? Страната пропиля месеци с половинчати мерки. И сега плаща сметката за това, пише в коментара си за Deutsche Welle Сабине Кинкарц.

През ноември имаше малко локдаун, през декември – малко повече, но с изключения. През януари всички унило установиха, че вирусът продължава да се разпространява прекалено бързо и че има нужда от по-строги мерки. Оказа се грешка, че училищата, детските градини останаха отворени, а голяма част от икономиката продължи да работи, докато спрямо хората се действаше единствено чрез неангажиращи апели да ограничават контактите.
Защото те, хората, продължават да се заразяват с коронавируса, а мнозина и мрат от Ковид-19. Истинска катастрофа, която Германия сама си причини.

В правомощията на отделните провинции

Първата причина е германският федерализъм. Той иначе е нещо добро, но в условията на криза, когато важните решения трябва да се взимат единодушно от 16-те правителствени ръководители, често пъти надделяват регионалните съображения и амбиции. А защитата срещу зарази е в политическите правомощия тъкмо на провинциите и канцлерката може единствено да предупреждава и призовава. Нищо повече.

В случая обаче се налага правителството в Берлин да поеме отговорността. Ако искаме гражданите да приемат новите правила и да ги спазват, в Германия са ни необходими единни мерки, прозрачност и последователно прилагане. По това трябва да работи политиката. Само с апели към разума на хората няма да излезем от кризата. Защото никой не е в състояние винаги и навсякъде да проявява разум. Нужни са ясни указания и политическа воля за налагане и прокарване на забраните. С други думи: трябва повече твърдост.

Свикнахме с опасността

В самото начало хората просто ги беше страх от вируса. И реагираха с отдръпване, затвориха се вкъщи, почти престанаха да се виждат с други хора. По време на първия локдаун през пролетта улиците и аутобаните направо опустяха. Но човек по природа свиква с опасностите, започва да ги забравя и става лекомислен. Ако по Великден повечето хора си седяха сами вкъщи, по Коледа и Нова година нещата вече изглеждаха съвсем другояче. Да бъдем заедно, писна ни от тази пандемия, искаме си живота обратно! – такова беше доминантното настроение.

 

Да не говорим, че особено родителите вече са на края на силите си, с изтънели нерви и изчерпано търпение – най-вече онези от тях, които живеят в тесни жилища и не смогват да удържат напиращите навън деца.

Повече работа от вкъщи

Да не забравяме и милионите хора, които трябва да напускат дома си, за да работят. Те просто нямат друг избор. Защото икономиката работи на (почти) пълни обороти и принуждава хората да ходят на работа, където неизбежно влизат в контакти едни с други. Като преди това са били с много други хора в автобуса или влака… Тъй че и тук политиката е длъжна да се намеси по-решително и да разпореди (а не само да препоръчва) фирмите да въведат работа от вкъщи.

Но това навярно ще се случи тъй или инак за мнозина в Германия, защото училищата и детските градини остават затворени поне до края на месеца и хората са принудени да си стоят вкъщи. Изобщо не се знае дали и през февруари училищата и детските градини ще заработят нормално или ще трябва да се съобразяват с развитието на пандемията. Подобна предпазливост всъщност е съвсем правилна, защото прекалено дълго ни залъгваха с приказки, че училищата били сигурно убежище и не играели никаква роля за разпространяването на заразата. Научният факт, че децата и подрастващите се заразяват с коронавируса точно толкова често, колкото и възрастните, беше осъзнато прекалено късно от политиците.

Въпросът, който вълнува всички ни

В края на януари ще научим дали по-строгият локдаун в Германия дава очакваните резултати. Фатално ще бъде, ако се окаже, че той не спира разпространяването на коронавируса.
Фатално за страната, за хората и за икономиката.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *