В търсене на модерното лидерство – 2021

Сподели статията с твоите приятели:

Умните уп­рав­ля­ва­щи ви­на­ги чувстват как­то мо­мен­та на възход и ек­с­пан­зия, та­ка и този, в който са достигнали своят пре­дел на компетентност и въз­мож­нос­т за позитивна промяна. Ина­че дър­жа­ва­та по­е­ма по пъ­тя към своя за­ле­з, пропадайки на дъното на класациите по бедност и демографско изчезване, „изкачвайки” се на първите места по корупция и неравенство.

 

Единствено от­с­т­ра­ня­ва­не­то на из­хабения и изчерпан ли­дер от управленското кор­ми­ло може да даде на об­щес­т­во­то визия за позитивно раз­ви­тие, за по­я­вата на но­ви и ефективни ли­де­ри, ко­и­то да мо­би­ли­зи­рат дър­жав­ни­чес­кия, ин­те­лек­ту­ал­ния по­тен­ци­ал и енергия на нацията за достигане на по-ви­сок обществен ре­зул­тат и постижения, за по-добър живот на хората.

 

Историческият опи­т со­чи, че е не­об­хо­ди­мо да се тър­си ши­ро­ка дис­ку­сия за „на­ци­о­нал­ния иде­ал“ адекватен на съвременните про­ме­ни и динамични ре­ал­нос­ти. Необходима е „национална доктрина” – тези­си и на­со­ки, ко­и­то це­ле­по­ла­гат глав­ни­те държавностроителни задачи, чието реша­ва­не се раз­по­ла­га в бъдещия континуум от на­ци­о­нал­ното вре­ме.

 

Това не би било толкова сложно, ако политиците, които искат властта се ръководят от ясните национални приоритети за постигане на: модерна, кон­ку­рен­т­на и екологична ико­но­ми­ка; нрав­с­т­ве­но и духовно здрав ус­той­чив на­род; професионално и морално ка­чес­т­во на уп­рав­ле­ние. И главното, ако уп­рав­ля­ва­щият елит има политическата во­ля да пос­тиг­не за­ло­же­ни­те на­ци­о­нал­ни це­ли.

 

Ло­ши­ят ва­ри­ант при сгре­шен иде­ал и не­ка­чес­т­ве­на док­т­ри­на е за­гу­ба на ис­то­ри­чес­ко вре­ме за нацията и крах на дър­жа­ва­та. Общественото развитие ка­те­го­рич­но по­каз­а, че днес не е възможно ус­та­но­вя­ва­не­то на на­ци­о­нал­но или све­тов­но еднополюсно гос­под­с­т­во. Ли­дер­с­т­во­то в дър­жав­нос­т­ро­и­те­лен план – в ико­но­ми­ка­та, в духовността и кул­ту­ра­та, в социалната сфера, здравеопазването, образованието и иновациите, нав­ли­за в нов ис­то­ри­чес­ки етап на раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то.

 

Кой път ще избере България – на конфронтацията и гибелта или на възхода, жизнеутвърждаването и споделените успехи? Това зависи както от всички нас, така и от тези, които ще изберем да ни управляват.

 

Клю­чът към съвременното ли­дер­с­т­во, което ще ни съхрани като нация и държава, е в ка­чес­т­во­то на уп­рав­ле­ни­е­то. Ос­но­ва­та му е ди­на­мич­на­та ико­но­ми­ка, пос­та­ве­на вър­ху съвременна тех­но­ло­гич­на ба­за, но постигнала екологично равновесие с природата; ин­с­т­ру­мен­та­ри­у­мът му е сво­бод­ни­ят об­мен на идеи, цен­нос­ти и дос­ти­же­ния в полза на мнозинството трудови хора, а не на т. нар. златен процент богопомазани, овладели през последните години властовото статукво на „Дълбоката държава”.

 

 

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *