В. Проданов: Франсис Фукуяма – от “Америка – краят на историята” до “Америка – провалената държава”

Сподели статията с твоите приятели:

Васил Проданов, Клуб “24 май”

През 1989 г., във върховия етап на катастрофалния път към разпада на държавния социализъм, наречен от Горбачов „перестройка“, и началото на реставрацията на капитализма, наречена от нашенските „демократи“ „преход към демокрацията“, американският политически мислител Франсис Фукуяма стана световна знаменитост със своята статия „Краят на историята“[1], чертаеща бъдещето на стотиците милиони от Източна Европа и СССР, затрупани от развалините на съветската перестройка. Следвайки знаменития немски философ Хегел, той обяви, че историческото развитие има не само начало, но и край във формата на най-висшето възможно състояние на човечеството (най-доброто възможно политическо и икономическо устройство), отвъд което нищо по-добро не може да бъде създадено.

Хегел е виждал това висше състояние на човечеството в Пруската монархия, но очевидно е бъркал, защото е добре е известно, че тя отдавна изчезна от историческия хоризонт. Затова и Фукуяма смяташе, че това висше състояние не е пруската монархия, а либералната демокрация и капитализмът. Че то вече е въплътено като модел в САЩ, и оттук нататък всички останали, които още не са достигнали до това висше състояние на човечеството, предстои да влязат в него, следвайки САЩ и правейки това, за което ги напътстват от САЩ.

Оказа се обаче, че и Фукуяма е сбъркал. И той започна, макар и бавно, да осъзнава глупостта си, както немалко перестройчици в Източна Европа се осъзнаха, но със задна дата и по принципа „след дъжд – качулка“.

Началото на осъзнаването на Франсис Фукуяма стана след 23 години с „Бъдещето на историята“ – статия, публикувана през 2012 г. в списание „Форин афеърс“[2]. В нея той откри, че най-висшето състояние на човечеството съвсем не е достигнато, дори се усъмни дали е възможна либералната демокрация при съществуващото неравенство в САЩ. И сигурно е прав, като гледаме как републиканци и демократи са се хванали гуша за гуша, готови да започнат да гърмят и да се трепят. А за това съвсем не е виновен лошият Тръмп, както си мислят нашенските „демократи“.

Тръмп е симптом на обективни социалноикономически противоречия, а не причина за ставащото. И тези противоречия днес са много по-остри, отколкото през 2016 г., когато той дойде на власт.

За изминалите четири години неравенството в САЩ рязко нарасна

А международната им позиция допълнително се влоши, въпреки неговите усилия.

Истинското осъзнаване на Франсис Фукуяма откриваме обаче в неговата статия „Америка: провалената държава“, публикувана в януарския брой от 2017 г. на американското списание „Проспект“. В нея той вече е достатъчно честен, за да ни каже, че либералната демокрация се тресе по шевовете си. Епохата след Джордж Буш болезнено е показала границите на американската военна мощ в Ирак, а по времето на Обама Китай избута Америка от първото място като световна икономика по БВП по паритет на покупателната способност и през следващите години се готви да я надмине и във всички останали области. Светът скоро ще трябва да се справя с последствията от отстъплението на Америка, смята Фукуяма.

Според него обвинението, че големите пари и мощните специални интереси корумпират Конгреса и пълнят джобовете на политическите „елити“ за сметка на обикновените граждани, обединява двамата аутсайдери отдясно и отляво – Доналд Тръмп и Бърни Сандърс, които са разгромили системното статукво. И това, което те са говорили, твърди Фукуяма, е вярно. Той описва „дисфункционалността на американската политическа система“, тясно свързана с крайната поляризация на американското общество. Тя прави невъзможен двупартийния консенсус за излизане от днешната трета голяма криза – за разлика от времето на Рузвелт и Рейгън, когато са предходните две големи кризи.

Тази дисфункционалност е много по-силна, отколкото в европейските държави, тъй като американската конституционна система на лостове и баланси засилва поляризацията. Така по същество тя зацикля и не може да взема ефективни решения, което се вижда особено силно през последните години в затрудненията да се приеме държавният бюджет със съответните дефицити.

Американската политическа система е в упадък

смята Фукуяма, и говори за „овладяване на политическата власт от добре организирани групи по интереси, които насочват системата към удовлетворяване на тези интереси за сметка на интересите на обществото. Една упадаща система не може да поправи сама себе си, тъй като съответните интереси и начини на мислене възпрепятстват реформите.“ Има криза на представителството, а това засилва възприятието за несправедливост, резултат от нарастващото неравенство и концентрацията на богатството в 1 % от населението.

И тук Фукуяма употребява едно подзаглавие, което политиците в българския парламент ужасно биха се страхували да произнесат – „Неравенство и класово недоволство“, в което говори, че демократите са загубили „досега си с бялата работническа класа“.

 

Изборът на Тръмп, според Фукуяма, е „едно от най-травматичните събития в американската история“. Говори за това, че има „тревога, родена от упадъка на относителната мощ на нацията“ и че „не можем да изключим възможността за политически разпад, който може да бъде сравнен с колапса на комунизма преди едно поколение“, за „отказ на САЩ изцяло от глобалното лидерство и разрушаване на либералния световен порядък“. „Тръмп – казва той – може да ускори установилата се тенденция на значително редуциране на американската роля в света.“

И още: „Имайки предвид упадъка на американските политически институции, аз не съм оптимист.“ И прогнозира движение на света надолу по-глобална спирала, напомняща за 30-те години на ХХ век. „Победата на Тръмп представлява последният стадий в глобалното движение към популистки национализъм – модел, чието значение започва да става застрашително ясно“[3].

И това е така – Тръмп демонстрира преход от дискурса на универсалистката идеология към дискурса за националните интереси в една ситуация на нарастваща нестабилност в САЩ. За четири години от неговото управление тази нестабилност се засили. Светът в нарастваща степен се страхуваше от САЩ. Американците все повече бяха недоволни. Така се стигна и до последните събития – цензурирането на все още действащия американски президент от глобалистки настроените техноолигарси и щурмуването на Капитолия от въоръжени тълпи, недоволни от случващото се в Америка.

Още през 2011 г. във „Файненшъл таймс“ Фукуяма говори за

предимствата на Китай пред САЩ

И казва: „Най-силната страна на китайската политическа система е способността да взема бързо големи и сложни политически решения и да го прави сравнително добре, поне в икономическата политика… Китай се адаптира бързо, взема трудни решения и ги реализира ефективно. Американците се гордеят с конституционния контрол и баланси, основани на политическа култура, която не се доверява на централизирано правителство. Тази система осигури индивидуална свобода и жизнен частен сектор, но сега тя е поляризирана и идеологически ригидна.“[4]

През последната година неведнъж Фукуяма признава, че Китай и другите азиатски страни успешно се противопоставиха на вируса, за разлика от САЩ, и се жалва от новата посока на развитие на историята, която се намира в Азия.

В момента е под печат новата книга на Фукуяма „След края на историята: разговори с Франсис Фукуяма“. В нея той говори за разрушаването на социалните и политическите норми на либералната демокрация и за възхода на Китай. Колкото и да не му се иска, въпреки че има азиатски произход, Франсис Фукуяма признава в последните си работи, че пандемията допълнително ще измести световната икономика на Изток.

Бележки:

 

[1] Fukuyama, Francis. The Еnd of History, In: The National Interest, Summer 1989.

 

[2] Fukuyama, Francis. The Future of History: Can Liberal Democracy Survive the Decline of the Middle Class?, In: Foreign Affairs, January/Fabruary 2012.

 

[3] Fukuyama, Francis. America: the failed state, In: Prospect, January 2017.

 

[4] Fukuyama, Francis. US democracy has little to teach China, In: Financial Times, January 17, 2011.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *