В Афганистан бе разрушен митът за всесилната военна мощ на САЩ

Сподели статията с твоите приятели:

Що се отнася до последствията, афганистанската драма има поне две измерения – афганистанско и американско. Това пише във Фейсбук председателят на Комисията по международни отношения на Съвета на Федерацията на Русия Константин Косачов, цитиран от “Российская газета“ в материал, представен от Агенция “Фокус” без редакторска намеса и от името на автора.

Афганистанското измерение според мен е най-драматчиното. Властта беше завзета от сили, които не са много просветени и следователно съвършено непрогресивни. Тези сили черпят своята мощ от фанатизма на вярата и от древните традиции, безнадеждно изоставащи от ценностите на цивилизования свят. И независимо от естеството на бъдещия режим (който между другото е лесно предвидим предвид опита от 1996-2001 г.), афганистанският народ може да се изправи пред най-тежките изпитания, включително нова гражданска война на етническа, конфесионална и политическа основа.

Като се има предвид тъжният опит на британската, съветската и американската империя, не бих посъветвал никого да се намесва отвън във вътрешноафганските проблеми. Но е наложително да се помогне на народа на Афганистан и целият свят трябва да го направи, въпреки кашата, създадена от американците и техните поддръжници. В допълнение – да се обяснят „правилата за поведение“ в региона с помощта на местни играчи. По мое усещане (и от първите действия на талибаните, стремящи се да демонстрират „цивилизованост“), това може бъде чуто, за разлика от призивите отдалеч.

За Съединените щати последствията са ако не драматични, то много плачевни. Като цяло последната година беше време за развенчаване на американската митология.

Първо, митът за единството на нацията падна – оказа се, че постиженията, които досега укрепват националния дух, се основават до голяма степен на баналната двувековна експлоатация на роби, докарани отвън, чиито потомци не са забравили за нищо. Също както потомците на коренното население, които нямаше да забравят геноцида, ако индианците не бяха унищожени почти напълно по време на колонизацията на Нова Англия. Но останаха само BLM, другите бяха заличени

После падна митът за безупречността на американската демокрация – вече два избирателни цикъла нацията е разделена на непримирими лагери, а щурмуването на Капитолия вече е същият символ като самия Капитолий.

И сега, в Афганистан, митът за всемогъществото на американската военна мощ е разрушен. Изоставените бази и невъзможността да се осигури защита и експлоатация дори на едно летище са еднакво мощни символи. Вместо бомби, от американски самолети се хвърлят живи хора. И да, те изоставят „своите хора“ без ни най-малкото колебание. Някои от нашите съседи ненапразно се тревожат.

Двата останали мита за Америка са САЩ като лидер на прогресивния (четете западния) свят и САЩ като най-напредналата икономика. И двата се пукат по шевовете.

Първият се дължи на засилващите се центробежни тенденции в колективния Запад (нежеланието на членовете на НАТО да се охарчват за съвместно военно строителство, претенциите на ЕС за независима външна и отбранителна политика, “свободата” на Германия по „Северен поток-2“).

Второто – с появата на други центрове на икономическа мощ, предимно Китай, а също и заради лавинообразно нарастващият американски национален дълг, който скоро ще надхвърли 30 трилиона долара (от които повече от половината са на съвестта на Обама и Тръмп). И тази и следващата година за всеки изразходван долар ще има 50 цента заемни средства – ето го прословутия американски просперитет! Да не говорим за факта, че половин милиард долара, обещани на Афганистан, също най-вероятно просто ще бъдат отпечатани и хвърлени във всеядния свят.

Самата Америка ли се пръска по шевовете? Не, това не се случва. Самодоволното представяне на Байдън предишния ден е още едно потвърждение за това. Без анализ на грешките, без изводи и още по-малко без покаяние. “Пожарът върви по план.” Освен това се оказва, че ако войските не били изтеглени, те щели само да зарадват Русия и Китай.

Ето и най-прискърбното и най-опасното в тази вече драматична ситуация. Американците не са направили изводи нито от опита на безотговорна подкрепа на муджахидините по време на съветското военно присъствие, породила „Ал Кайда“, нито от резултатите от свалянето на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, което даде тласък на появата на „Ислямска държава“ или от либийската авантюра. Очевидно те не си правят изводи дори сега, когато идеята за демократизиране на Афганистан се провали (Байдън вече се дистанцира от тази идея – оказва се, че е нямало такъв план и всичко е свършило).

Да се върнем към началото. Дали афганистанската драма ще има трето измерение, азиатско (с глобална перспектива), само времето ще покаже. Огромна роля в това ще играе позицията на съседен Пакистан с почти същото население от пущуни – ще се окаже ли той възпиращо средство за разпространението на радикални талибански идеи или техния мълчалив поддръжник?

Но това зависи не по-малко от консолидираната позиция на международната общност в искането ѝ да предотврати вкореняването на идеите за екстремизъм на афганистанска територия и още повече от тяхната външна експанзия. Опитът на САЩ да съберат набързо „коалиция“ от 6-7 дузини държави е очевидно неефективен – сред участниците няма нито една съседна на Афганистан държава. Това означава, че те не искат споразумение, а запазване на влиянието.

Позицията на Русия ми се струва много по-обещаваща, започвайки работа по сближаване на позициите на всички заинтересовани страни, включително нашите партньори в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) и Шанхайскта организация за сигурност (ШОС), както и Европейския съюз, при условие че не повтаря американските грешки и няма да изнася лекции, а да помага.

Американците ще трябва да се интегрират в такава коалиция, но, разбира се, вече не в ролята на водеща сила и дори на фона на сериозно недоверие към афганистанците в тях. Американците нямат абсолютно никакви причини за лидерство. И това е единствената добра новина в цялата афганистанска драма днес.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *