Владимир Костов: Наднационалната бюрокрация – все така нагла и антидемократична

Сподели статията с твоите приятели:

Скандалът около избора на декора, в който да се играе футболният мач между отборите на Унгария и Германия в Мюнхен, неминуемо връща паметта ни повече от половин век назад.

Защото и сега и тогава, основата на конфликта е една. Това е амбицията на наднационалната /партийна/ бюрокрация да налага волята /произвола/ си над държава /нация/, която не търси друго освен да защити своя жизнен интерес.

И нека не се успокояваме и заблуждаваме с това, че през 1956 година установената в Москва наднационална бюрокрация изпрати в Будапеща танкове и води там война, за да наложи волята си. Докато сега брюкселската наднационална бюрокрация „атакува“ Унгария само с „мирни средства“. Последните, както показва действителността, са със такива „възможности“, че може би тези, които ги понасят, биха предпочели да си имат работа с танкове.

Наивност и неосведоменост биха проявили онези, които приемат на доверие тезата, че в случая става дума за ограничаване или за защита на правата на едно малцинство. Унгария е изградила в законите си нормалната рамка за защита правата на малцинствата, включително и на изявените в областта на сексуалните отношения. Наднационалната брюкселска бюрокрация „свири сбор“ срещу Унгария, защото последната взема законови мерки да защити унгарчетата и семействата, в които те са се родили и растат, от нежелани влияния и посегателства от страна на едни или други малцинства. И да защити по този начин най-съществен жизнен интерес на унгарската нация и държава. А именно – унгарските семейства да могат да отгледат своите деца до пълнолетието им в съгласие с вековните традиции, изградили Унгария. След това – всеки ще носи своите отговорности за своето и, след това, на неговите вече деца, бъдеще.

В конфликта на Брюксел с Унгария на обществото се натрапва, че проблемът е за правата на едно малцинство. Докато последното служи на брюкселската наднационална бюрокрация, за да прикрие същността на случващото се. Така както хитлеристкият режим е използвал за прикритие и „хранителна среда“ унижението и амбицията за реванш, породени у мнозина германци от крайностите на „версайския мир“. Така както сталинизмът е прикривал същностните си черти зад идеализма на повярвалите в едно „светло комунистическо бъдеще“. Така наднационалната брюкселска бюрокрация прикрива амбициите си да решава съдбите на европейските държави и нации, представяйки се за „защитник на правата“ на едни или други малцинства.

Не за първи път в историята, но очевидно с нова сила, конфликтът между Брюксел и Будапеща, поставя пред съвременниците един основен въпрос. Демокрацията се осъществява не само при избора на управляващите. Тя се проверява всеки ден в делата на тези управляващи. И от нея не остава много нещо, ако последните реализират политика, за която нито са потърсили, нито получили, мандат от избирателите. За съжаление, далеч не само в Брюксел, а и съвсем не само сега, спечелилите, дори и относително честно!, едни избори, се държат сетне като получили право да решават всички и всякакви проблеми.

Въпреки че, известно е, никой не заявява подобна амбиция по време на предизборната си кампания. /Ако се приеме това за разбиращо се от само себе си, няма да остане голяма разлика между една демокрация и някаква диктатура/.

Унгарското правителство на Виктор Орбан опитва, повече или по-малко успешно, да коригира този недъг на съвременната демокрация въобще и на тази на Европейския съюз в частност. То защитава жизнените интереси на Унгария, водейки политика, отговаряща на поетите пред унгарските избиратели ангажименти. Наднационалната брюкселска бюрокрация иска да наложи на Унгария политика, за която тази бюрокрация нито е искала конкретно, нито съответно получила, някакъв специфичен мандат от европейските избиратели.

Ако опитаме да въобразим бъдещето, не е изключено проблемът за съответствието между поискания и получен мандат от избирателите и водената от управляващите след това политика, да изиграе голяма роля за цялостното развитие на Европейския съюз. Мисля, че и сега вече се вижда, как въпреки „клетвите от Брюксел“, примерът на Будапеща, както впрочем бе и след 1956-а година, има все повече последователи. Дори и да не го заявяват открито.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *