Владимир Костов: Изборите в САЩ

Сподели статията с твоите приятели:

Владимир Костов

 

В редовете, които следват, не изразявам мнение за американските президентски избори в цялост. Нито като кампания. Нито като предзнаменование за това, което евентуално ще последва – за САЩ, за Запада, за света. Вниманието ми е само към това, което наблюдаваме в събота и в неделя – 7 и 8 ноември.

Конституцията на САЩ определя пътя за избор на президент. Избирателите гласуват, но със своя вот не избират пряко президента. Те определят поименно „големите избиратели“ от всеки от отделните щати, които ще се съберат по-късно, за да изберат президент. Преди да се дойде до този момент, в който именно бива избиран президент, съдебните инстанции трябва да решат всички евентуални спорове по изборите в отделните щати. Което и прави изборите в цялост законни.

 

В никой момент законът не предвижда някаква роля на този, чийто мандат като президент приключва. Приема ли той резултата, не го ли приема – то си е негова лична позиция, която е извън законовата процедура.

Докъде е извървян пътят към избор на президент на САЩ? Проведено е гласуване, с което са посочени „големите избиратели“. За да бъде неговият резултат окончателен, съдилищата трябва да се произнесат по всички дела, оспорващи едни или други процедури в отделни щати. Тогава вече ще може да се съберат „големите избиратели“, за да вземат своето решение. След което идва ред на обявяване кой е избран за президент и може да се пристъпи към формалностите на предаване на властта от предишния президент на следващия. Може да е и едно и също лице, това не променя реда.

Ако се гледат съобщенията на така наричащите се „световни медии“, всичко изброено е „вече минало“, или просто това, което има да се прави по закон, е без значение. Или – няма смисъл да му се обръща внимание. Според тези съобщения, Джо Байдън е избраният президент на САЩ и толкова. Възможно е и така да стане. Но е възможно и да не стане. Това, което е очевидно, е, че пътят определен по закон, не е още извървян.

Откровено казано, струва ми се, че може да бъде разбрано поведението на Джо Байдън, който напусна сдържаността си от преди няколко дни и заговори като вече избран президент. Логично е да му се иска „пътят да е вече извървян“ и да му остава само да влезе в Белия дом. А ако и „сценаристи“ и „съветници“ го подтикват към подобно държане, как да откаже?

Но поведението на лидерите на държавите от Запада и неколцина други, които се надпреварват да поздравяват Байдън за избора му за президент на САЩ? Въпреки че този избор по законите на САЩ не се е още състоял? Единствено от Мексико – доколкото забелязах, се чу някакво предупреждение, че е още рано за поздравления към Байдън като президент. Кой чува подобни забележки? Всеки гледа да е на по-челно място всред „отчелите се“.

Ако посочвам това усърдие на европейски и други лидери, тръгнали да „сурвакат“ още през есента, то е защото, според мен, то разкрива нещо по-важно и по-значимо от личния им стремеж да „бъдат забелязани“. То е израз на позицията на наднационалната бюрокрация и отношението на последната към „Америка на Доналд Тръмп“ /според метафората на американското списание „Тайм“/. Защото е очевидно, че в политиката на президента Тръмп сблъсъкът между национални интереси на САЩ и тези на наднационалната бюрокрация играеше изключителна роля. И ако надеждата на тази бюрокрация се потвърди и Байдън стане следващият президент на САЩ, наднационалната бюрокрация най-вероятно ще получи повече за защита на своите позиции, отколкото самите САЩ.

Дали и доколко, надеждите на наднационалната бюрокрация, свързани с един напълно възможен мандат на Байдън като президент, биха се потвърдили, то е друга тема.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *