Владимир Костов: Защитата на семейството

Сподели статията с твоите приятели:

Владимир Костов

И да не бе пандемията ковид-19, светът, в който живеем, е изключителен по драматичността си.

Във времето на що-годе осъзнатата човешка история – последните 11-12000 години – за първи път се приближаваме към голяма климатична промяна. В нов ледников период ли ще влезем? Или в сензационно затопляне? Как ще повлияе човешката ни активност за едното или другото? Преходът към новото състояние ще се осъществи ли в десетилетия, или в столетия? Или – в хилядолетия?

В други времеви мащаби – само няколко десетилетия, или един-два века – се очаква голяма промяна и в социалното изграждане на човешкото общество. Макар и да се опира на огромни материални богатства и небивала оръжейна мощ, познатата ни социална схема, изградена на неравенството и на господството на силния над по-слабите, ще бъде принудена да слезе от сцената.

Какво ще я замени? Някое от предвижданията на учени хора, или някоя от утопиите, или фантастичните картини, видени от някой мислител? Или ще бъдем свидетели, как благодарение, или въпреки, усилията ни, се ражда нещо съвсем ново – нито било някъде и някога, нито въобразявано от нас или от някой след нас.

Както е бивало и преди, но с особена сила се проявява в последния половин век, човечеството насочва погледа си към Космоса. Най-вече към близките до нас – Луната, Марс – и прави стъпки към едно мечтано бъдеще на „извънземно съществуване“. И все повече са държавите, които не само наблюдават, но сами правят принос за общото ни „приобщаване“ към Космоса.

И точно тази наситеност на картината на съвременния свят, с варианти за възможни развития и с хипотези за едно или друго бъдеще, е в основата на опасността да не „довидим“ и да не „доразберем“ главното. Онова, което ще предопредели, или поне решително ще повлияе, за реализацията на всичко останало.

Имам предвид съдбата на традиционното семейство. Състоящо се от жена и мъж, или мъж и жена – кому, както е по-удобно на езика, събрали се с любов и желание „да продължат рода“. Малко са публичните дейци, които в дейността си изтъкват защитата на традиционното семейство като главен проблем на нашето време. Не винаги защото не са поддръжници на идеята за такова семейство. Причината за недооценката или за премълчаването на проблема от мнозина е в прикритостта, с която се води многоплановата атака срещу традиционното семейство. Тя е буквално „удавена“ в поток от реални, а някои и съчинени, проблеми на човешки отношения и права, на съзнателно объркани или изкривени, задължения между индивиди и общности и т.н. и т.н.

Умело водената многоцветна атака срещу традиционното семейство прикрива от мнозина, както същността си, така и до какво всъщност тя ще доведе, ако не срещне най-енергичен отпор. Това, което се представя ту като въпрос на следване определени езикови норми, ту като проблем на защита правата на едно или друго малцинство, ту като реализация на някакви прогресивни идеи, е всъщност фронтална атака срещу биологичната основа на традиционното семейство. С други думи – срещу същината на онова, върху което се е формирал и реализирал Човекът през целия свой досегашен път.

Променена веднъж тази основа, „популацията“, може би и да продължи съществуванието си. Но това няма да бъде Човекът, който е изминал досегашния свой път и въобразявал и продължава да въобразява бъдещето си занапред.

Защитата на традиционното семейство е ни повече, ни по-малко, война, най-съдбоносна война, за самия Човек. За отстояването му такъв, какъвто се е изградил и изявил в досегашната си история. За правото му и възможността да се бори за бъдещето си такова, каквото си го мечтае.

Ето тази война за Човека, която се води без да бъде винаги открито назовавана, трябва да не излиза от ума на всеки, който ще даде гласа си за една или друга листа на предстоящите избори. Кандидатите, които той ще подкрепи, доказали ли са, че оценяват залога на тази война за Човека?

Решени ли са да защитават традиционното българско семейство, а с това и бъдещето на Човека и, следователно, и на българина, и на България?

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *