Видове ваксини срещу COVID-19 и как действат те – България

Сподели статията с твоите приятели:

Още една ваксина срещу COVID-19 съвсем скоро може да се появи на пазара. Тази седмица Европейската агенция по лекарствата съобщи, че на 11 март ще обсъди издаването на разрешение за използване в Европейския съюз на ваксината срещу коронавирус на Johnson & Johnson (Janssen).
Когато бъде утвърден, препаратът ще стане четвъртият прилаган в Европейския съюз. ЕК сключи договори с шестима производители на ваксини, като уточни, че държавите членки имат свободата да си доставят и други препарати на собствена отговорност.
Препаратите, които вече са одобрени за употреба, а и тези, които в момента се разработват, използват различни механизми за изграждане на имунитет срещу коронавируса. Все пак, основните типове ваксини са четири – РНК, векторна с носител аденовирус, ваксина с протеин-базиран антиген и с деактивиран или отслабен вирус.
РНК ваксините – Pfizer-BioNTech, Moderna, CureVac, Imperial College London
РНК (или ДНК) ваксините са най-новият подход във ваксинирането. При тях генетичен материал от вируса се вкарва директно в човешките клетки и дава инструкции сами да произвеждат  антиген на COVID-19. Произведените антигени впоследствие привличат вниманието на имунната система, която реагира срещу тях и създава антитела, които ни защитават.  РНК не влиза в ядрото на клетката, тоест, този тип ваксини не променя човешката ДНК.
Предимството на РНК препаратите е, че се разработват бързо и лесно. Според много учени бъдещето на ваксините е в тази технология. Тъй като се появяват нови и мощни бързоразпространяващи се патогени като тежкият остър респираторен синдром (ТОРС), ебола, зика, се подчертава необходимостта  от глобална готовност за пандемии. Това включва бързо разработване и разпространение на ваксини.
Основният недостатък е, че досега няма лицензирани ваксини, които използват тази технология, въпреки че РНК ваксини срещу грип, бяс и зика са били тествани върху животни. РНК е внедрена и във ваксина срещу рак, която е тествана в много клинични проучвания с обещаващи резултати.
Друг сериозен недостатък е сложната логистика и много ниските температури на съхранение за не толкова стабилната РНК.
Вектори ваксини – AstraZeneca, Janssen (Johnson & Johnson), Sputnik V, CanSino, Covishield
Векторните ваксини са добре познати. Те използват друг вирус като носител, чрез който да изпратят в човешките клетки генетичния код за направата на протеина – антиген на коронавируса. Такива вируси носители са например аденовирусите (вид вирус на обикновената настинка) или обезвреден вирус на морбили. По този начин те не могат да причинят заболяване.
Има два подтипа според използвания вирус носител – вектори, които все още могат да се репликират в клетките, и такива, които не могат, тъй като гените им за репликация са деактивирани. 
Репликиращите вирусни вектори (като отслабена морбили) срещу COVID-19 могат да се репликират след влизане в клетките на гостоприемника, но няма риск от поява на инфекция – нито за морбили, нито за COVID-19.
Основно предимство на използването на живи вируси като носители е силно ефективно, защото те причиняват по-силен имунен отговор.
Най-сериозният недостатък на ваксините, базирани на вирусни вектори, е ниската ефективност поради предишния съществуващ имунен отговор към вектора.
Ваксини с деактивиран или отслабен вирус – Sinovac и Sinopharm, Covaxin, Codagenix, Indian Immunologicals
Използването на отслабен или инактивиран вирус, който да предизвика имунен отговор, без да ни разболее, е най-старият начин на ваксинация. Много съществуващи ваксини са правени на този принцип. Отслабването се случва чрез поредица мутации на оригиналния вирус. Деактивирането пък се прави с радиация, химикали или с топлина. 
Използването на цели вируси наподобява естествените инфекции, следователно имунитетът включва всички аспекти на имунния отговор (вроден и адаптивен). Въпреки това, макар и много ефективни, тези ваксини изискват по-дълго време за разработване, което забавя процеса.
Предимствата на тази ваксина са, че отслабеният вирус предизвиква силен имунен отговор. Деактивираният вирус е безопасен, защото не може да се репликира. Лесни са за създаване.Недостатъците са, че ваксина с отслабен вирус може да не е напълно безопасна за хора с компрометирана имунна система и автоимунни заболявания.
Ваксини с протеин-базиран антиген – Novavax, Sanofi, Medicago
Тези ваксини освобождават директно в тялото протеините (антигени) или части от протеини, които имитиран външната обвивка на коронавируса. Имунната система открива тези частици от вируса и реагира с имунен отговор. Протеиновите частици са отгледани в клетки на насекоми. Те не съдържат друга част от коронавируса, така че не могат да се размножат в човешките клетки и да ги разболеят.
Вирусоподобна частица е подход, който използва празни вирусни черупки, имитиращи коронавирусната структура. Известно е, че този вид частици могат да предизвикат силен имунен отговор.
Предимствата са, че ваксините с протеин-базиран антиген не могат да причинят инфекция. Фокусират имунния отговор директно върху най-опасната част на вируса. Те са потенциално сред ваксините с най-добър профил на безопасност за пациенти с автоимунни заболявания.
Основното ограничение е, че те са предизвикателни за производство. Може да не предизвикат силен имунен отговор. Може да са нужни и повече дози. 

Източник: Inews.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *