Велислав Стоянов, който с музиката си търси софийската бохема

Сподели статията с твоите приятели:

“Вечерта ще е емоционална и в нея ще се говори”, казва Велислав Стоянов. Денят е четвъртък (15 октомври), а мястото Sofia Live Club. Малко по-късно публиката танцува, а тромбонистът слиза от сцената, за да прегърне майка си. На пръв поглед случката изглежда лична, но не е. Стоянов и група музиканти представят дългоочаквания албум “Онзи вятър от първата среща”, в който са включени 10 композиции. Те са съвсем нови аранжименти на популярни песни от творчеството на Йосиф Цанков, направени от Михаил Йосифов за биг бенд.

“Ако някой твърди, че в България не е имало или сега няма градска среда, не е прав. Тази музика доказва точно обратното”, казва Стоянов. Следва 6-минутна джаз импровизация.

Всъщност, Вили, както го наричат приятелите му, е внук на известния български композитор Йосиф Цанков, приеман за един от създателите на модерната и популярна песен у нас.

Идеята за нов живот на творчеството му се появява отдавна. “Всичко започна преди шест или седем години, когато Мишо (Михаил Йосифов – бел.авт) започна да прави различни аранжименти.

“Аз бях винаги донякъде недоволен и затова един ден, докато пиехме кафе, решихме да пробваме как ще стане, ако той направи аранжимента, а аз го изсвиря”, разказва Йосифов. И добавя: “Мисля, че се получи фантастична работа, за която трябва да благодарим и за неоценимата помощ на Марина Василева”.

Освен емоционалния момент, че свири песните на дядо си, Велислав Стоянов е развълнуван, защото вижда в тях доказателство, че градски живот е имало, а и има в момента. “Знаете ли, градска среда в момемта има, особено когато говорим за по-малките населени места. София се превърна в едно доста нервно място – понякога с много елемнтарни емоции”, казва той пред Свободна Европа. И допълва: едновременно с това обаче тук има любопитни млади хора, има и нетолкова млади, които се връщат от чужбина, така че има и творческо ядро от можещи и искащи хора. По думите на Стоянов “ето това е явлението, което навремето са наричали столична бохема – артисти, художници, писатели, музиканти, интелактуалци, които мислят в една посока, а това е съществено важно за всяка държава”.

На въпрос може ли с изкуство да се търси промяна, тромбонистът отговаря мигновено: “Музиката и въобще изкуството дават различни посоки на разсъждение. Ако битът сковава и действа стереотипно, вкарва в релски, то изкуството е това, което ти показва , че има и други влакове, за други места”.

По думите на Велислав всяка форма на изкуство променя средата, в която живеем. “В момента има нужда от промяна тази наша среда, но пък има и с кого да се обсъжда и комуникира, така че нещата изгледа да стават наред”, допълва музикантът.

Той споделя и наблюденията си върху столичната сцена: “Ако доскоро един артист искаше да бъде чут от определена група хора, например 1000 души, той трябваше да отиде на 100 различни места и да свири пред малка публика. Сега не е така: има места да бъдеш чут от хора, които искат да чуят именно теб”. Това според Стоянов означва, че публиката е започнала да бъде търсеща, а не просто да ѝ се случват разни неща. “Когато публиката търси – ето това допринася за градската среда, за която говорим”, смята той.

Велислав Стоянов е възпитаник на инструменталния факултет на Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, специалност цугтромбон. Свирил е с групите Инфинити, Дърти Пърчис, Хиподил, Уикеда, Каффе и други.

През 2008 г., заедно с тромпетиста Михаил Йосифов, създава идейното обединение на духови музиканти Брас Асоциация, което в последните години активно работи за популяризиране и възраждане на духовата музика в България.

Стоянов е музикален директор на първия фестивал в България, посветен на красотата и богатството на духовата музика BraZZobraZZie. Ръководител на образователния проект на Брас Асоциация “В час с Бразз” за популяризиране на духовата музика сред децата, в рамките на който музиканти от Брас Асоциация изнасяха открити музикални уроци пред деца. Преподавал е камерна музика в Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Заедно с Михаил Йосифов са ръководили биг бенда на НМУ „Любомир Пипков”. От създаването на Брас Асоциация ръководи прилежащите ѝ духов оркестър, и биг бенд. Организатор и лектор в редица майсторски класове и школи.

На въпрос на какво учи тези, на които преподава тромбонистът, казва, смеейки се: “На първо място трябва да се прави разграничаване между бизнес и музика. Ако искаш да правиш бизнес – правиш поп музика, няма лошо. А музикантът може да бъде, какъвто си поиска”.

“В градската среда трябва да има колкото се може повече от всичко. Искам да виждам хора, търсещи познание, мечтаещи, мислещи критично. Хора с широка обща култура, любопитни, с интереси. Образовани. Изкуството и образованието правят това – провокират към търсене”, заключава Стоянов.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *