България трябва да утвърждава етническия си модел като успешен за евроинтеграцията

Сподели статията с твоите приятели:

Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС и групата „Обнови Европа“, постоянен докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на радио „Фокус“

Водещ: Западните Балкани подписаха декларации за Общ регионален пазар и Зелен дневен ред. Това стана по време на Срещата на върха по Берлинския процес, която бе първата по рода си със съвместното домакинство от държава-членка на Европейския съюз и държава от Западните Балкани. Двата документа се оценяват като сериозен успех от съвместното домакинство на България и Северна Македония.
Г-н Кючюк, каква е вашата оценка за подписаните документи?

Илхан Кючюк: Добра инициатива, която беше заложена в дневния ред на Европейската комисия. Оказва се, че има нужда Западните Балкани да бъдат включени много по-рано в политиките на Европейския съюз, и тук говоря за двете големи промени, които предстоят не само в европейски, а в глобален план: дигиталната революция, която е вече тук, но Европа изостава, както всички знаем. Целта е да бъде направен много бърз и ускорен преход. Второто, разбира се, е свързано със зелените политики и по-специално Зеления дневен ред, който е част от големия дневен ред на Европейския съюз. Разбира се, ние тук не трябва да бъдем много изчерпателни, защото сам по себе си Берлинския процес като формат има за цел да реши основно три въпроса. Единият е да ускори взаимния диалог, т.нар. „политика по добросъседство“, да даде възможност на страни, които имат определени двустранни противоречия, да бъдат изчистени. Втората цел на Берлинския процес е да осигури сигурност. Това е платформа, която трябва да даде и перспектива по отношение на сигурността на региона. Третата перспектива е именно ранното включване на страните от Западните Балкани в политиките на самия Съюз.

Водещ: Имаше ли свръхочакване от западната ни съседка за конкретно обсъждане на темата за начало на преговорен процес на Република Северна Македония?

Илхан Кючюк: На мен ми се искаше и срещата в София, а и предстоящата среща на 17-ти да излязат с едно категорично политическо заключение, и тук България да бъде водеща страна. Защото политиките, които бяха предложени и подписани отделни споразумения безспорно са много важни. Трябва да подготвяме страните към тяхната бъдеща перспектива, трябва да ги насърчаваме да работят заедно, и това се изразява и в активното участие в единния пазар на Западните Балкани. Разбира се, че е важен разговорът и за тяхното бъдещо, конференцията за бъдещето на Европа. Но това са консуматорски политики, които основно идват от Европейската комисия. Те не са продиктувани от една или друга страна. Плътно зад тях застава Германия и други държави. Но на мен тук наистина ми се искаше България да бъде много по-проактивна сила в промотирането на региона, да не оставя сякаш впечатлението, че всичко върви по течението: то е подредено, то е бюрократично, то идва от Брюксел, а да бъде този истински генератор на идеи, свързващи региона с Европейския съюз. За съжаление, аз многократно съм го констатирал и пред вас, ние загубихме тази огромна енергия, която имахме по времето на българското председателство. За това обаче се иска не просто политическа логика, а мислено, външнополитическо мислене в проекция българска дипломация, мислене в проекция какво искаме да постигнем, каква трябва да ни бъде дългосрочната роля по отношение на Западните Балкани. Защото всички действия до този момент показват, че ние играем казано по-неформално танго – едно напред, две назад, или обратно – две напред, едно назад, а това невинаги е добро решение в европейски план.

Водещ: Засиленият икономически растеж в региона и като цяло неговото развитие би ли спомогнало за изчистване на историческите противоречия между България и Северна Македония?

Илхан Кючюк: Със сигурност би имало пряко отражение върху икономиките на страните, със сигурност би помогнало в политически план. Нека да припомня само кой беше катализиращият европейски момент за започване на по-сериозен разговор между Косово и Сърбия – това беше много активната политика на американския специален представител посланик Гренел, разбира се под директната инструкция на президента на САЩ Доналд Тръмп. Точно в този момент, когато Европа видя Америка тръгва да работи много по-прагматично и да решава политическите въпроси през икономическото облагодетелстване, европейската дипломация започна да играе по-култова роля и в разговори на Брюкселския формат, и в други разговори. Затова смятам, че много правилно комисарят по разширяването и добросъседство постави икономически-инвестиционен план в центъра на интеграцията на страните от Западните Балкани. Защото той констатира, че огромният проблем е обезлюдяването, огромният проблем е демографският за страните от региона. Той може да бъде решен посредством новите политики на Съюза, но и защитавайки старите политики, които имаха неминуемо плодотворно отражение и върху страните, които се присъединиха по-късно към Европейския съюз. И тук говоря и за Общата селскостопанска политика, тук говоря и в най-висок план за политиката по сближаване, позната като кохезионна, говоря и за свързаността обаче. Свързаността е изключителен момент в новия икономически-инвестиционен план: дигитална свързаност, свързаност инфраструктурна, свързаност енергийна, но и свързаност мога да кажа между отделните държави – свързаност на гражданите между отделните държави. Защото каквито и мостове да изградим, каквито и инфраструктурни проекти да създадем и да бъдат реализирани, истинското обединение е решаване на вътрешнополитическите проблеми на отделните страни. Разрешаването на тежките неразбирателства или исторически наслоения няма да могат да се случат, ако няма разбиране, че на първо място гражданите трябва да имат това усещане за принадлежност към Европейския съюз. И затова, включително и ние, нашата дипломация, не трябва да гледа на една или друга страна просто като държава, като територия, а да гледаме с по-голям смисъл за приобщаването на гражданските общества на тези държави. Европейският съюз отдавна не е проект на индивидуалните държави, не е проект на нациите, той е проект на гражданството или на гражданствеността. Това ми се струва по-важно в днешния разговор. И така ще бъдат поставени малко или много темите в бъдещата конференция за Западните Балкани. И аз много настоях и пред колегите си от „Обнови Европа“, и пред комисаря, че те трябва да бъдат включени не просто като някаква част, а като интегрална част, участвайки при всички дебати. Когато се обсъждаше Договорът от Лисабон, Турция беше включена като страна-кандидат с правото да участва във всички дискусии и срещи, без разбира се да има възможност да изразява своята официална позиция чрез гласуване.

Водещ: Казвате ли, че преди да бъдат изчистени противоречията Северна Македония може да започне преговорен процес и в ход тези отношения да бъдат изчистени?

Илхан Кючюк: Договорът от 2017 година постави нещо, което е много ценно само по себе си, и тук ключовата дума е „обща“: обща история, общо минало. Без този разговор за общото, ние не можем да имаме смислен, европейски разговор, за общо бъдеще, което несъмнено всички го виждат в Европейския съюз. Но трябва да бъде направена една много съществена отлика в сравнението на Преспанското споразумение и договорът с България от 2017 година. Докато Преспанското споразумение разграничава исторически факти и обстоятелства, то скъсва отношения и поставя разделителна точка, договорът през 2017 година между нас и Република Северна Македония поставя началото на един процес, който ще бъде дългосрочен, който ще бъде развиван във времето, който цели да открие общи моменти, и през общото да търси решение. Той дава голям смисъл сам по себе си и на двете страни. Всичко е записано в него. Но както много пъти сме констатирали и най-добрите договори имат своите несъвършенства – обществените отношения са по-бързи и по-динамични от всеки един договор, дори и европейско законодателство. Затова има смисъл да се погледне по-задълбочено, и ако е необходимо да се да се развият някои моменти, но сам по себе си той е много солидна основа за развитие на нашите отношения с Република Северна Македония. Не е без значение фактът, че те влязоха в НАТО – България имаше своята ключова роля. Но няма да бъде пълноправното членството в евроатлантическите структури, ако не са част от Европейския съюз. Много е тежък, много е сложен разговорът, не трябва да се гледа еднозначно. Но думата е „диалог“: диалог на всяко ниво, на всеки аспект от живота, гражданите на двете страни да бъдат сближени.

Водещ: Един от аргументите на българската позиция е, че 3 години след подписването на Договора за добросъседство, Македония не е показала, че работи по клаузите на този договор. Трябва ли България в този момент да направи някакъв компромис?

Илхан Кючюк: Не съм съгласен с констатация, че нищо не се е случило. Ако се върнем на времената на Груевски, ще видим каква е разликата тогава и сега. Тонът е много по-добър, икономическите консултации за български бизнес са значително подобрени, има разговор между историците. Разбира се, че е грешка, огромен пропуск, че през последните няколко месеца не продължи работата на съвместната историческа комисия, но се постигнаха и редица заключения, които са важни сами по себе си. Разбира се, заедно с историческите въпроси трябва да продължи работата на другата комисия, която си поставя не по-малко амбициозни цели в сферата на културата, на образованието, на икономическия просперитет, в чисто човешките отношения. Този разговор трябва да продължи. Най-лесното е да приключиш нещо, а заслужава ли си когато си инвестирал толкова огромни усилия за това да го поставиш в центъра на своята политика по времето на председателството си. То е само по себе си значимо. България беше оценявана по този критерий много високо. Въпреки че аз съм представител на опозиционна политическа сила, редица оратори на моето политическо семейство са изразявали мнението си, че това е правилна политика, и тя трябва да бъде подкрепяна и утвърждавана в балкански и европейски план. България има своите много силни ресурси, и те се крият в уникалния български етнически модел. Ако забелязвате, една от целите на Берлинския процес, с това започна нашият разговор, е точно разрешаването на конфликтните точки в Западните Балкани, а те се крият основно на етническа база, на етнокултурна, на етнорелигиозна ненавист и нетърпимост. Затова България трябва да използва този свой стратегически ресурс да утвърждава български етнически модел като успешен за евроинтеграцията, да го развива в страната си и да го налага навън респективно.

Росица АНГЕЛОВА

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *