България трябва да дефинира къде е между Изтока и Запада

Сподели статията с твоите приятели:

„В последните три-четири месеца забелязваме опит да се консолидира Западът, да се намери обща позиция по отношение на Русия. Стартът на този тип консолидирана позиция започна от влизането на Джо Байдън в Белия дом. Имаме геополитически конфликт, който изисква всички, които смятат, че са свързани с т. нар. Запад, да изработят своите национални политики по отношение на Русия. Затова можем да кажем – на Студена война като на Студена война.“ Този коментар направи в предаването „Преди всички“ по програма “Хоризонт” на БНР проф. Здравко Попов от Института за публична политика, бивш посланик в Чехия и основател на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

“Това, което наблюдаваме, твърде много наподобява на онова, което оформи световния ред след Втората световна война и държа света в блоково противопоставяне”, допълни проф. Попов.

Според него опитът за стратегическо партньорство между Запада и Русия от края на ХХ век и началото на ХХI век е говорел, че „Западът и Изтокът са намерили форма, в която съвместно да участват в изработването на правилата на световния ред“. Това обаче е било в сила до 2014 година, ключова за трансформацията към превръщането на Русия в стратегически враг. „И тази ключова година е свързана преди всичко с анексирането на Крим,“ обясни проф. Попов.

Относно инструмента гонене на дипломати и създаване на забранителни списъци проф. Здравко Попов отбеляза, че тези санкции нямат ефект и предизвикват реципрочни мерки.

„Русия отговаря по закона на физиката – всяко действие има свое противодействие. Когато имаме физически закони, които започват да дефинират законите на международния ред, нещата се превръщат наистина в квазивоенни, ние се намираме в някакъв тип война“, коментира той.

Байдън дефинира образа на Русия като работеща срещу демокрацията и ценностите на западния свят, изтъкна още Попов.

Според него важният и по-дълбок въпрос за нас е доколко България е в състояние да придобие хомогенност в своята идентичност, цивилизационна и геополитическа ориентация. „Това е проблем, изглежда, който наблюдаваме през последните 30 години.“

„Въпросът е дали България и геополитическото ѝ място в света, нейната история, а и нейното бъдеще, предполага отговор на въпроса „или-или“, или тя е дефинирана да бъде винаги някакъв мост, някаква граница между Изтока и Запада и трябва да поставим този въпрос,“ коментира проф. Попов.

Ние няма как да заприличаме на една чисто западна страна, да кажем, на Нидерландия, подчерта Здравко Попов.

„Ако радикализираме тези два полюса – много голям процент на западност или много голям коефициент на източност, България къде е между тези два полюса? Тя трябва да се идентифицира, да се определи къде гравитира, но не може да не се съобрази с реалното си място,“ обясни дипломатът.

„От нас искат да покажем някаква геополитическа реалност. Това е своеобразен тест според мен. Той е тест за всички бивши социалистически страни. Повече точки трябва да се наберат от този тест, за да се придобие това доверие,“ заключи проф. Здравко Попов.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *