България и още шест държави се противопоставят на плановете на ЕС за климатичен преход

Сподели статията с твоите приятели:

Историческият опит на Брюксел да се справи с изменението на климата е изправен пред стена на противопоставяне при седем правителства от общността, сред които и България. Причината за недоволството са плановете на ЕС, които биха ударили доходите на домакинствата с по-високи разходи за енергия, съобщава британският Financial Times.

Бизнес изданието отбелязва, че законодателите на ЕС са заявили, че опитите на ЕК да разшири обхвата на схемата за търговия с емисии до най-замърсяващите сектори на икономиката, като автомобилите и сградите, са изложени на риск, тъй като държавите-членки се противопоставят, а и схемата ще принуди най-бедните да плащат повече.

Франс Тимерманс, вицепрезидент на Комисията, отговарящ за Зелената сделка, смята, че мерките са необходими, за да се “определи цена на въглеродните емисии и премия за декарбонизацията”.

“Нашите настоящи инструменти не правят достатъчно. Ако не се борим с климатичната криза, ще водим войни за вода и храна.”

Брюксел представи в сряда 13 законодателни мерки, предназначени да помогнат за намаляване на средните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. и за достигане до безмисионна икономика до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. В основата на стратегията е опитът за разширяване на механизма за ценообразуване на въглеродните цени в ЕС, известен като Системата за търговия с емисии, където компаниите трябва да плащат за разходите за замърсяване.

Правителствата на някои от най-големите държави се противопоставиха и поставиха под въпрос достойнствата на разширяването на системата за покриване на емисиите от автомобилния транспорт и отоплението при сградите. Аргументите за това са, че ще има “регресивен” ефект върху онези жители, които не могат финансово да си позволят по-зелени алтернативи.

От създаването си през 2005 г. системата за квоти е ограничена до големите производители на енергия и замърсяващите индустрии, които купуват кредитите, за да покрият разходите за своите емисии.

През последния месец цената на въглерода в ЕС се движи на нива от около 55 евро за тон, или повече от два пъти от предпандемичното си ниво. Причината е, че търговците се обзалагат, че наличността на въглеродни квоти ще трябва да се повиши, ако ЕС иска да постигне целите си за емисии.

Но Франция, Испания, Италия, Унгария, Латвия, Ирландия и България изразиха загриженост относно въздействието върху гражданите на среща на посланиците на ЕС в сряда, когато бяха информирани след освобождаването на плановете, казаха дипломати пред FT.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също ще се изправи срещу бунт сред най-малко седем от нейните 26 еврокомисари, преди да представи плановете за климатична неутралност. Реформите ще се нуждаят от подкрепата на квалифицирано мнозинство от правителствата на ЕС и Европейския парламент, за да влязат в сила.

Опозицията принуди ЕК да отложи плановете си за това как да използва парите, генерирани от въглеродния пазар, и трансграничния налог за изплащане на дълга на ЕС, който е насрочен за обсъждане следващата седмица, казаха служители. Германия и Дания са сред страните, подкрепящи разширяването на СТЕ, което според Брюксел е необходимо за ускоряване на декарбонизацията на транспорта и сградите, където емисиите постоянно нарастват през последните 20 години.

3e-news.net

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *