България е с главна роля в руската шпионска война на Балканите

Сподели статията с твоите приятели:

България играе голяма роля в руските шпионски афери на Балканите и опита на Русия да разпростре влиянието си в региона, се казва в анализ на експерта по международни отношения Димитър Бечев, публикуван на сайта на арабската телевизия „Ал Джазира“. Материалът е озаглавен „Шпионската война на Русия на Балканите“.

Бечев припомня случая с отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия през 2018 година, в който бе открит аналог с подобен случай с участието на българският търговец на оръжие Емилиян Гебрев.

Три години по-рано, през април 2015 г., той изпада в кома, след като е отровен с неизвестно вещество. Синът му и служител на компанията му също се разболява и двамата са лекувани в интензивно отделение.

„Въпреки че българските власти започнаха разследване по случая, те го затвориха през 2016 г. поради липса на напредък“, пише Бечев. И продължава:

„Намирайки сходство в случая със Скрипал, Гебрев алармира българските власти. Той смята, че е бил нападнат заради намерението си да придобие българска оръжейна фабрика и че в отравянето му са замесени руски агенти на ГРУ, потенциално свързани с негов конкурент. Българските правоохранителни агенции и правителството обаче реагират бавно, както и прокуратурата под ръководството на главния прокурор Сотир Цацаров, за когото се твърди, че има близки отношения с руския му колега Юрий Чайка“.

По-нататък се съобщава, че за разлика от повечето други членове на Европейския съюз и НАТО и страни от Западните Балкани като Албания, Северна Македония и Черна гора, България е отказала да експулсира руски дипломати по случая Скрипал. “Обикновено тези случаи не са такива, каквито изглеждат”, цитира тя коментар на премиера Бойко Борисов в Брюксел.

„Но сега София се променя“, подчертава Бечев.

В подкрепа на тази теза той припомня повдигнатото обвинение за опит за убийство на 23 януари 2020 г. от прокуратурата при новия главен прокурор Иван Гешев срещу трима руски граждани, за които се смята, че са агенти на ГРУ. В подкрепа на твърдението се припомня и за експулсирането на двама руски дипломати ден по-късно, както и за изгонването на още един руски дипломат през октомври.

Анализът цитира и статии в разследващите сайтове Белингкат и Инсайдер, фокусирани върху връзката на един от агентите на ГРУ, участвал в отравянето на Гебрев, Сергей Федотов (с истинско име Денис Сергеев), с отравянето в Солсбъри. Той е резервирал хотелска стая в близост до офиса на Гебрев и е заснет от охранителни камери, пише Белингкат.

По-нататък в публикацията Бечев съсредоточава вниманието си върху поредица от шпионски скандали на Балканите през последните пет години, включващи руски граждани. „Не е тайна, че регионът отдавна е поле на действие на специалните служби на Кремъл“, се казва в нея.

„Въпреки че Русия няма войски на място, тя води война срещу Запада и влиянието му на Балканите по друг начин – от пропаганда и дезинформация до помощ за националистически и крайнодесни групи, чак до целенасочени убийства“, твърди авторът.

Той припомня разкрит заговор през октомври 2016 г. от черногорските власти за намерението на „сръбски ултранационалисти и нелоялни служители по сигурността да свалят черногорското правителство“. Медията цитира изявление на прокуратурата, според което те са действали в съюз с двама агенти на ГРУ.

Според двата разследващи сайта, единият от тях често е посещавал България през 2014 г., вероятно подготвяйки атаката срещу Емилиян Гебрев.

Медията вижда руска намеса и в действията на Гърция и Северна Македония за уреждане на дългогодишния им спор за името. В подкрепа на това тя припомня юли 2018 г., седмици след подписването на забележителното Преспанското споразумение, когато Атина експулсира двама руски дипломати, действали против сделката.

“Приблизително по същото време премиерът на Северна Македония Зоран Заев атакува гръцко-руски бизнесмен с обвинението, че платил на славо-македонски националисти да подкопаят Договора от Преспа”, пише Бечев.

За руски шпионаж в друга балканска държава, Сърбия, медията дава като пример ноември 2019 г., когато президентът Александър Вучич обвини бивш помощник военен аташе в руското посолство в подкуп на пенсиониран офицер с цел получаване на поверителна информация.

„Повтарящите се шпионски скандали обаче е малко вероятно да нарушат тесните връзки на Русия с региона“, продължава публикацията. „Като цяло балканските правителства вярват в ангажираността ѝ и през последните месеци всички те проявяват готовност да поддържат тесни отношения с Русия, въпреки шпионските инциденти“.

Експертът изтъква по този въпрос посещението на Кириакос Мицотакис в Москва малко преди да бъде избран за премиер, за да се срещне с редица руски представители на високо равнище и да изрази подкрепата си за тесни двустранни връзки.

Изтъква се и съвместният бизнес форум на Северна Македония с Русия, оглавен от Заев и Алексей Груздев, заместник-министър на промишлеността и търговията на Русия.

„По-рано тази година българският премиер Борисов и президентът на Сърбия Вучич бяха рамо до рамо с руския президент Владимир Путин при откриването на газопровода „Турски поток“ в Турция“, пише в текста, който заключава: „Изглежда няма лидер, който да се интересува от засилване на реториката срещу Кремъл в този момент. Във време, когато френският президент Еманюел Макрон открито призовава за възраждане на дипломатическите отношения с Русия, а германският канцлер Ангела Меркел защитава газопровода „Северен поток-2“, Балканите нямат причина да изострят отношенията си с Кремъл“.

„Русия отиде твърде далеч в разрушителните си тактики, като най-голяма вреда нанася безочието на ГРУ. Западните държави несъмнено насърчават местните усилия за противопоставяне на руското влияние. Агентите на ГРУ със сигурност ще продължат “да обикалят‚ квартала”, но те ще бъдат наблюдавани отблизо“.

 

БГНЕС

————

Димитър Бечев, “Ал Джазира”

Димитър Бечев е завършил НГДЕК, има докторат по международни отношения от Оксфордския университет и магистратури по международни отношения и право от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Лондон и Харвард. В момента е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ), преподавател на университета на Северна Каролина (Чапъл Хил) и директор на Института за европейски политики.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *