БСП избра разума пред унижението. Този парламент е обречен!

Сподели статията с твоите приятели:

След четири часа дебати ръководството на БСП взе днес единственото правилно решение – да върне мандата в мига, в който го получи от президента Радев. В този случай Конституцията не изисква дори да бъде посочен премиер, който формално да извърши акта: „мандат взет-мандат върнат”

Така БСП избегна две рискови ситуации, които щяха трайно да й нанесат сериозни политически вреди.

Първата – ако беше предложила експертен кабинет (изключваме партиен), то той можеше да просъществува, само и единствено ако получи солидна подкрепа от ГЕРБ и от ДПС. С 43 депутати няма как да реализираш самостоятелен управленски мандат, каквато и програма да имаш, каквито и кадри да извадиш.

Въпреки, че ГЕРБ имат решение на своя висш парттиен орган да не се подкрепя правителство с мандата на БСП, Борисов можеше да каже на своите: За да има стабилност в държавата, за да не даваме властта в ръцете на Радев – подкрепяме Нинова за смелостта й да поеме отговорността за управлението на държавата. И щяха ли да й ръкопляскат? Не! Нито в ГЕРБ, нито в БСП. Това щеще да бъде страхотен имиджов удар по Нинова и партията, която в последните години непрекъснато ни убеждава, че една от основните й цели е да се смени модела, който ГЕРБ наложи в държавата. Нинова щеше да бъде заподозряна в съглашателство с Борисов, а БСП щеше да бъде наредена до всички формации, които след партньорство с ГЕРБ ближат раните на своето обезличаване. Такава широка коалиция на съгласието, в името на държавата, за която и Доган говори от две години, днес в България не може да се случи, за съжаление. Недоверието между политическите сили е на такива критични нива, че нормалният диалог е изключен и очакването, че на първия завой партньорът ти може да те предаде, минира каквито и да е идеи за общо управление.

Второ – ако БСП беше взела мандата и да започне консултации, чийто резултат е предизвестен, тя щеше да наруши собствените си конгресни решения, че се бори час по-скоро да бъде сложен край на властта на ГЕРБ. Нинова щеше да насрочва срещи с политическите лидери, на които никой нямаше да дойде, понеже в този парламент никой с никого не си говори, всички се мразят и всеки гледа да удари другия. Медиите напоително щяха да показват чакащата Нинова и не идващите партньори…  Един тъжен театър за неслучилия се диалог, в който столетницатта щеше да е жертва на собствената си недалновидност. Няма политическа логика БСП да си причини сама това унижение.

Ако пък БСП беше извадила и имена на министри, то те веднага биха се превърнали в медийна и политическа дъвка. Този парламент е толкова болен, че самоунищожението е единствената движеща сила в неговия кратък живот.
Да, тъжко е, когато политическата класа на една страна е изправена на ръба заедно с държавата, заради омразата, която я води, но такава е реалността днес в България. Трябва да извървим докрай този трънлив път, докато разберем, че анти-съществуването не може да е държавническа позиция

Още по-тъжно е, че в последната седмица преди Великден се пропиляха няколко шанса да се удължи живота на парламента, за да могат да се приемат някои жизнено важни за обществото решения.
Хем всички искаха 45-ото Народно събрание да може да работи поне месец-два, някои мечтаеха дори до края на годината, хем всички с действията си фактически го убиха. Бързаха през глава да взимат и да връщат мандати и така на практика прекратиха съществуването му.

Дали го правеха нарочно или не знаеха детайлите и тънкостите на парламентарната рулетка, нямам обясненние, но работата на парламента спешно бе съкраттена.

След отказа на ГЕРБ, президентът Радев необяснимо бързо обяви втория мандат за „Има такъв народ”, а можеше спокойно да го забави със седмица. Трифонов пък още по-бързо му го върна, сякаш му пареше под краката, макар че и той имаше конституционния прозорец да го задържи 7 дни, преди да изпрати „пощенския гълъб”.

Когато дойде третата възможност, държавният глава имаше законното основание да пристъпи към реализацията й не след Великден, а след Гергьовден, ако наистина искаше да даде възможност на парламента да има още поне три работни дни.

Но вероятно, воден от желанието си час по-скоро да види Борисов свален от власт и да започне да управлява реално, Радев действаше припряно, на моменти дори необмислено. И така „подреди” минното поле, в което ще работи неговият служебен кабинет – без актуализиран бюджет, без пари за посрещане на икономическите и социални последици от ковид-кризата, с абсурден Изборен кодекс, който съдържа предпоставки за проваляне на вота. И който пак много бързо беше пратен за публикуване в Държавен вестник.
Сега вече всичко е пито-платено. 
Тепърва ще изпитваме на гърба си последиците от грешките.
В Страстната седмица безумието, реваншизмът и желанието за мъст взеха връх над разума и съгласието.

Рекапитулацията от този бесен политически водовъртеж след вота на 4 април е – отиваме на нови избори на 4 юли!

Пък дано Възкресението ни донесе просветление.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *