Борисовщината преля в новата власт насред телешки възторг

Сподели статията с твоите приятели:

Автор: Искрен Вълчев,

Гласове

 

Българската действителност е изумителна. Служебната власт демонстрира бойкоборисовщина в огромен размер, но го прави под аплодисментите на довчерашните врагове на Бойко Борисов. Нещата, заради което ГЕРБ бе атакувана без милост всекидневно, днес са поощрени от хората, които се възмущаваха от тях. Това е снимка на цяла една държава – не само властта извършва подмяна, но и хората й асистират. Коренът на проблема за самоубийственото състояние е един – вакуум в главата.

Единствено телешка глупост ражда възторга, че щом безобразията се вършат на гърба на Борисов, те са позволени.

Това състояние не само онагледява лицемерието, че ценности като справедливост, почтеност, нетърпимост към корупцията и т.н. са важни, но и пречи на елементарното самосъхранение. Възторжените глупци не схващат, че щом похватите на властта са едни и същи, няма никакво значение кой точно е дерибеят – те винаги са от прецаканата страна.

Все пак трябва да бъде отворена една скоба.

Въпрос с нарастваща важност – не само сега в България, но и по принцип – е кой точно олицетворява общественото мнение.

Кой сега например аплодира борисовщината при носителите на „промяната”. Едва ли е целият народ. Но огромната част от него е невидима, а видимата става говорител от нейно име. Видимите са хората от социалните мрежи. Те са общественото мнение. И тук именно е основополагащият въпрос какви хора са те. Без да броим откровените партийни тролове, в повечето случаи това са или изолирани в реалния живот хора, компенсиращи дефицити с истерия и глупост, или пък професионално изкривени. Само такива хора имат нуждата да се изявяват обилно в социалните мрежи. Темата е основополагаща при все по-нарастващата роля на Фейсбук и Туитър – ако сме наясно кой точно говори в тях, бихме разбрали способността му да роди нещо умно и полезно.

Няма как хора, които компенсират дефицити или са професионално изкривени, да родят нещо умно и полезно.

И това важи за всичко – по теми за добро и зло, история, бъдеще, политика, здравеопазване, образование, екология… В този смисъл е логично днес враговете на Борисов да не възнегодуват от новата борисовщина – възмущението е висока летва за тях. Капацитет им стига дотам, че да атакуват всеки, който не си затваря очите: „А, ти значи искаш да се върне Баце!”. Няма как да схванат, че по-голям проблем от Борисов е борисовщината. Не могат. Непосилно им е.

Не знам доколко горното уточнение е всеобхватно, дали наистина проблемът е единствено в потребителите на мрежите. Иска ми се да е така. Това би означавало, че глупостта, макар видима и агресивна, е количествено ограничена.

А ето и доказателствата за новата бойкоборисовщина, срещу които всеки почтен и поне елементарно интелигентен човек би бил непримирим:

Случай 1. За шеф на НАП е сложен човек, който в момент на ревизия продава задлъжнялата си фирма на малоимотно криминално лице, ползвано и друг път като бушон. Дълговете в размер на милион и половина лева сe отписват.

Класическа престъпна схема, емблематична и тривиална. Назначението е чутовен скандал.

Не иде реч за сладкарница, дори не за завод за космически ракети. А точно за НАП, която трябва да лови финансовите престъпници. Да предположим, че е станала грешка. Но министърът на финансите – кадровикът, не уволнява шефа на НАП. Той почва да замазва – от „не е вярно” през „ще направим проверка” до най-последното: „Министерството на финансите няма да прави проверка, разчитаме на прокуратурата”. Макар че за пет минути може да се провери какво как е продадено, два месеца вече над въпросния шеф на НАП е разпънат чадър – добре познат, втръснал до предел чадър.

Това ли е промяната? И как от редовите данъчни ще се изисква честност?

Повтарям, става дума за най-възловата институция – НАП. Човек може само да гадае с какво толкова е важен този шеф на НАП, че да е покровителстван така. Едва ли е само заради снимката с американския посланик. НАП е това – вземания, данъци, фирми, финансови потоци…. Друг професионалист като него явно няма, макар, впрочем, да е работил малко като данъчен.

Но какво прави обществото, как реагират социалните мрежи? Негодуват, протестират?

Правят колажи във Фейсбук с фирми бушони и чекмеджета? Не, те се правят, че не забелязват.

Замитат под килима, не им е тема. За същото бяха готови да обесят Борисов. Телешки възторг се стеле успоредно спрямо министъра на финансите – юпи бил от Харвард, ще променя България, почтен… Че нали той разпъва чадъра? Но мълчат и т.нар. партии на протеста. Темата не съществува и за тях. Христо Иванов не прави десант на НАП.

Целият този филм е вече гледан назад в годините. Просто е нужно да сме честни и да помним. Заради такъв случай във всяка нормална държава правителството би си отишло на втория ден. У нас властта и обществото замитат, поощряват и провъзгласяват връщането на нормалността. Гадно!

Случай 2. Президентски съветник се среща с бивш митничарски шеф в разгара на кадруване в митниците. Кадрува президентството, а съветникът е отговорник за борбата с корупцията. Влизат отделно, тръгват си отделно, за капак слагат телефоните си на разстояние от тях. На съветника е подарена торбичка. Пишат си някакви листчета. Във всяка нормална държава случаят щеше да предизвика най-малко проверка.

Президентът щеше да се разграничи от съветника си, защото, дори да няма касателство, няма как да е сигурен какво точно е съдържанието на торбичката.

Въпреки това липсва проверка, пак е разпънат чадър, отново с претенцията, че така се връща нормалността. Президентът е тъй невъзмутим, както бяха и лидерите на тройната коалиция. С какво ли е незаменим и съветникът? А социалните мрежи точно по борисовски не се съсредоточват в същината, а като матросовци търсят паралелни вини – кой записал, защо, Делян Добрев ли сигнализирал… Моралът е видим.

Ако Делян Добрев бе взел торбичката, значи там има пари, занесъл ги е на Борисов. Щом я взема президентски съветник, в торбичката няма пари, не са за президента…

Случай 3. За шеф на ДНСК е поставен дългогодишният отговорник по строителство в София. Същият е замесен в огромния скандал по узаконяването на терасата на Пламен Георгиев. Но балконът е само черешката. София е най-яркият символ на презастрояване, беззакония и корупция. Шефът на ДНСК очевидно е поредният незаменим.

Случай 4. В митници, данъчни служби, областни управи, МВР-поделения повсеместно са върнати кадри или на Тройната коалиция, или от времето на Орешарски. 

„Партиите на протеста”, протестът и социалните мрежи отново се правят, че не виждат.

И всичко това, тия безозбразия, се случиха само за два месеца. А не може да се отрече, че при най-малкото обществено недоволство Борисов щеше да махне злополучните назначения. Но недоволство няма. Честните хора са посрещнати с „Ти искаш да върнеш Борисов”. Кръгът се затваря.

Тъжно.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *