Балканите без балканците: За старите и нови велики интереси

Сподели статията с твоите приятели:

Основни геополитически фактори днес в региона на Балканите са Германия, Китай, Руска Федерация, САЩ, ЕС (с включена Великобритания). Повече от тридесет години след промяната в света, започнала през 1989 г., има ясно активно и растящо присъствие в региона на Германия и Китай. Разбира се и на ЕС като цяло и РФ и САЩ. В близките години ще се прояви по отчетливо и новият стар балкански фактор Великобритания.

Балканите са били, са и ще бъдат регион, който постоянно сверява посоката си на развитие със световния компас. Стрелката на световния компас днес обаче играе и не се спира. Между Беззападност и наситен Изток, между професионален Север и повърхностен Юг.


 Балканите в тази публикация включват Турция, Гърция, Румъния, България, Сърбия, Хърватия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна Гора.


Според доклад на Конференцията за сигурност в Мюнхен от края на 2020: …предизвикателства пред сигурността изглеждаха неделими от това, което някои биха описали като разпад на западния проект: днес, Западът, какъвто го познаваме, се оспорва както отвътре, така и отвън. Част от предизвикателството е, че загубихме общо разбиране за това какво означава да бъдеш част от Запада. Всичко това се случва на фона на относителния възход на незападния свят и нарастващия брой глобални предизвикателства и кризи, които ще изискват съгласувана реакция на Запада……Да осмисли това, което наричаме “беззападност” и днешната среда за сигурност… Широко обхватните властови промени в света и бързите технологични промени допринасят за чувство на тревожност и безпокойство. Светът става все по-малко западен. Но по-важното е, че самият Запад също може да стане по-малко западен. Това е, което ние наричаме “беззападност”.

Според руско-китайската среща на министрите на външните работи от март 2021 г. “… на изток според нас имаме много интензивен дневен ред, който с всяка година става все по-наситен”.

Между хладнокръвен и професионален Север и чувствен и повърхностен Юг, разглеждан според предварителните изводи от COVID-19 пандемията би могло да се твърди че за Севера по-скоро “Пандемията подчерта значението на инвестирането в устойчиви здрави здравни и санитарни системи, устойчиви икономики и доверие в отношенията между държавата и обществото. Той (Тя) подчерта факта, че направените днес инвестиции решаващо определят способността на страните да се справят с утрешните кризи. Докато за Юга без съмнение ни “изправи пред слаби здравни системи, нестабилни икономики и разкъсани отношения между държавата и обществото”, двата цитата отново са от доклада на Конференцията за сигурност в Мюнхен от края на 2020 .

България без българите (БББ) е диагнозата за България, поставяна от г-н Николай Скарлатов в неговите книги от 2019 и 2020 г. БББ е подкрепена с факти и числа за нашата икономика и общество днес и в близкото бъдеще. Тази негова теза би могла да бъде лесно разширена на основание на приложените тук външнотърговски данни за Балканите. Да стане Балканите без балканците (БББ). Въпреки на пръв поглед крайността на една такава теза, цитираните числа са доста по близко до тази диагноза, отколкото до всички останали. Състоянието днес и тази бъдеща възможност са породени на първо място от липсата на вътрешни балкански последователни стратегически интереси при наличие на външни целенасочени и последователни действия с десетилетия. Политиката днес в света изостря до непознати екстремални стойности неравенствата и зачертава всякакви възможности за едновременна печалба на всички. Слабите икономически, функционално неграмотните, раздробените и непоследователни нации и региони винаги губят.

Политиката на Балканите днес е много близка до разбирането на американския философ от миналия век Джон Дюи: “Политиката е сянката, хвърляна върху обществото от големия бизнес…Властта днес е в ръцете на тези, които управляват и контролират средствата за производство, обмен, реклама, транспорт и комуникации. Който ги притежава, диктува живота на страната”. Това разбиране се подкрепя и цитира изрично и от наши съвременници като Ном Чомски в неговата и на Марк Уотърстоун книга “Последствията на капитализма” от януари 2021. Затова разглеждаме числата за вноса и износа, налични за времето 2010 – 2019 г.

В днешния буквално и преносно силно цифровизиран и цифровизиращ се свят, стойностите на вноса и износа на стоки и услуги за последните десет години разширяват картината за настоящето и вероятното бъдеще на Балканите. Те са критични показатели, защото всички балкански държави имат силно отворени икономики. При това ние сме силно зависими от небалкански интереси поради устойчивото вековно присъствие в региона на стари и нови геополитически фактори. Всичко това на фона на южняшката липса на общ балкански интерес и/или балканска структура и/или балканска организираност. На Север има – скандинавските държави са имали подобни на балканските исторически проблеми, но съумяват да се обединят икономически за запазване на техния интерес в съвременните условия. След 1989 г., на Балканите има отчетливи значителни външни интереси. Те ни разглеждат/ прикрепят/ разделят като Югоизточна Европа, Западни (при наличието на “беззападност” на света към 2020 г.) Балкани, Черноморско икономическо сътрудничество и други.

Ограниченията за балканската политика според износа и вноса на стоки и услуги

За краткост прилагам три таблици с външнотърговските данни на ООН систематизирани от МТЦ/ УНКТАД/ СТО – Женева и, разбира се, от СТО – Женева и съответстващите им графики. Те са много показателни и заради преобладаващата не балканска собственост на структурно определящите отрасли в икономиките в региона и не на последно място съществената демографска криза.

Първата таблица е износа и вноса на стоки на геополитическите фактори Германия, Китай, РФ, САЩ и ЕС-28 за периода от 2010 г. до 2019 г. включително в милиони евро. Сравнявам усреднените данни за тези десет години с числата за 2019 като един непряк показател за динамиката и посоката на развитие на отношенията.

Поне два извода могат да бъдат направени от нея:

1. Водещият износител на стоки за 2019 в света е Китай, следван от САЩ и Германия, като РФ е на 14 позиция. Водещият вносител е САЩ, следван от Китай и Германия, а РФ е на 21 позиция. Професионалната прогноза е в близките години да се запази тази класация като Китай вероятно ще стана и първия вносител в света. Тези числа показват обвързаността/ зависимостта на света от Китай (Изтока). Предварителният извод от COVID-19 пандемията показва, че тази “пазарна и глобална” зависимост от Китай, съчетана с функционалната балканска ограниченост създава несигурност и ражда тревоги за всички държави;

2. ЕС – 28 сумарно е първенец и има близо три пъти по-голяма стойност в евро на изнасяните и внасяните стоки в света. Общата стойност на стойностите на Китай, САЩ и РФ са по-малко от тази на ЕС-28, но това не бива да ни успокоява или заблуждава, особено в дългосрочен порядък, заради съществена динамика на развитие на Азия. Съществената част от Балканите сме силно интегрирани с ЕС, което създава отделни елементи на сигурност за всички нас, до степента до която ЕС има активна и стратегическа политика и може да я прилага самостоятелно;

Втората таблица показва износа и вноса на стоки на всяка от балканските държави с Германия, Китай, РФ, САЩ и ЕС-28 за периода от 2010 г. до 2019 г., представени в сравнение и като относително тегло в проценти и позиция на геополитическите фактори за всяка от балканските държави формиращи с натрупване на 50 % и 80 % на стокообмена. Какво ни подсказват числата от тази таблица:

1. Безспорен лидер с устойчива и преобладаваща първа позиция в износа и вноса и само в отделни случаи втора или трета позиция за балканските държави е Германия. Китай, РФ и САЩ са във водещата петица на партньорите на Балканите във вноса. Трудно може да се прави политика от Балканските държави без Германия и/или в противовес на Германия. Това се дължи на значителния немски потенциал и интерес, но при липсата на отчетлив балкански стратегически интерес и инициатива.

2. ЕС-28 парадоксът на Балканите е, че най-обвързани чрез стокообмена държави са Румъния, Хърватия, Северна Македония, България, Босна и Херцеговина и Сърбия. Делът на стокообмена им с ЕС е между 60 % и 80 %. Докато една Гърция например има дял от 50 % до 56 %. Още веднъж числата казват, че трудно ще може да се прави политика от Балканските държави без Европейската комисия – Брюксел и/или в противовес на Брюксел. Отново трябва да подчертаем, че тази картина преобладава на първо място при по-скоро пасивната или дори липсваща балканска позиция;

Третата таблица са числата за износа и вноса на стоки и услуги на СТО-Женева за всяка от балканските държави в милиони щ. д. за 2019.

1. Стокообменът на всяка една от балканските държави за 2019 г. и като правило за предходни десет години винаги е с отрицателно салдо. Балканите винаги са пазар за другите. Балансът при услугите е обикновено положителен в обем близък до необходимия за неутрализиране на отрицателното салдо от стокообмена им.

2. Износът и вносът на услуги на Балканите е между 6 % и 54 % (само за Гърция и Черна гора), а за останалите под 30 % в сравнение общия износ и внос на стоки и услуги. Трудно може да се очаква развитие на балканските икономики в сектора услуги, заради демографските и образователни проблеми;

Цифровизацията не е силната страна на ЕС (за Балканите да не говорим) в света. За 2019 година, първите 30 кибер компании от САЩ (Епъл, Майкрософт, Амазон, Фейсбук и още 26 по-малки (по американски) компании) са с пазарна капитализация USD 12,6 хиляди милиарда. В същото време Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания взети заедно имат БВП общо USD 12,8 хиляди милиарда!?! Т.е. цифровата част на американската икономика е еднаква с националните икономики на “сърцето” на ЕС. Мащабът и размерът и в случая “равенството” е от огромно значение. (Източник “5 графики, които обясняват цифровите трансатлантически отношения” на Марк Скот – Политико/ 28 януари 2021 г.: https://www.politico.eu/article/5-charts-digital-transatlantic-relationship-us-europe-data-privacy-coronavirus/). Това сравнение, както на наличното и създавано балканско знание, трябва ясно да подскаже и на Балканите кой, с какво и каква политика приказва, че прави и мисли, че може да прави! Всичко това на фона на подхода един път и един пояс. На пръв поглед изглежда че Гърция е взела стратегически решения, които водят до милиардна инвестиция от Майкрософт, инвестиции от Амазон и създаване на мрежа с широколентов спътников Интернет от Илон Мъск. Т.е. Гърция би могла да стане балканската главина на цифровизацията.

Балканите трябва внимателно да анализираме и осмисляме световната политика. Вече няма в света единствен и окончателен водач завинаги. Нито Брюксел, нито Берлин, нито Вашингтон, нито Москва, нито Пекин са единствените и окончателни източниците на световната правда и световното бъдеще. Те устойчиво присъстват на Балканите, като много скоро Лондон няма да пропусне също да потърси своето място тук..

Вероятности и възможности за развитие

1. Какво, кога и как би трябвало България да предприеме:

1.1.Национално осмисляне – в България липсват анализи на тези процеси и тези факти. Вероятно поради твърде ограничената функционална грамотност в структури, на които това е пряко служебно задължение и/или “елита”, и/или работодателските организации. Светът днес ври и кипи, а ние не различаваме съществените нюанси и дори различия между например при евроатлантическия, островния, държавния азиатски, Тексаски или енерго (газов, ядрен, въглищен и т.н.) капитализъм. Без национална българска доктрина за развитие през следващите десетилетия трудно ще има стабилност и/или развитие. Такава доктрина не е усвояване на брюкселски средства, нито прилагане на писанията на редицата фондации и НПО-та, нито пък партийни визии и програми. Българската доктрина включва разбирането какво искаме да бъдем и как да го постигнем САМИ. Пасивността и послушанието нито в българската, нито в балканската, нито в световната история са били най-добрата практика.

1.2.Къде е България днес – правителствен и работодателски приоритет например е членство в ОИСР, чийто доклад за България беше представен през януари 2021. Докладът трябва да бъде четен и препрочитан внимателно. Този клуб не продава или подарява стабилност и развитие! Втори пример – преди години на румънски ни беше споделен опит, какво значи правова държава на север от нас. Този месец това беше остро повторено от Брюксел с оценката само 3 от 10 възможни за България. Преди малко повече от година се състоя, безпрецедентно като състав посещение във Вашингтон на ръководителите на български национални структури. Все още никой у нас не може да разбере какво те са чули и/или разбрали. Преди няколко месеца, само дни след определянето от ООН на българин за представител за турбулентна африканска държава, изведнъж той подава оставка. Това би могло да се приеме и като като изчерпване на външното търпение към нас. Затова се подготвя възможно решение за следващ български ръководител? Българският дипломат не е минал през неравноделният български телевизионен подбор? Преди дни двама американски сенатори се произнасят остро по злободневни български теми. Някои с партиен английски подскочиха като ужилени? Липсата на национална доктрина и професионализъм на държавно ниво ни пречи и ограничава. Тази липса кара наши партньори, като правило добронамерено, да ползват елементи на ръчно управление, често в сила при аварийни ситуации на сложни системи.

1.3.Членството на Западния ни Север в ЕС изглежда засега, като кауза обединяваща българите. За съжаление на презокеански и островен английски и на немски май ни се подсказва и казва срочно в рамките на месеци да започне обсъждането на “ширенето” на ЕС, както вече стана с НАТО. Това “ширене” ясно формулира старите и нови “велики” интереси, без да се интересува от българската многовековна памет или агресивната враждебност с десетилетия срещу България, заложена дори в учебниците на западни ни север. Вероятно това се дължи и на липсата на последователно изразявана национална българска позиция. Затова липсата в съчетание с недостига на време и търпение от страна на геополитическите фактори, могат да решат проблема по различен начин. Защо забравяме, че сме франкофони или дори да започнем да учим нидерландски, за да си общуваме по темата “ширене” с потенциални партньори? Разбира се, на първо място трябва да се върнем към непартийните ВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ корени.

Как и какво би трябвало Балканите да предприемем – след като полуостровът ни е кръстен преди векове на името на българската Стара планина (Балканът), защо да не опитаме обща стратегическа Балканска политика. Такова предложение би могло да възроди градивната част от хилядолетната балканска история. България би могла да поеме инициативата за Балканско споразумение за пълноценно икономическо и стратегическо партньорство в региона. Подобни примери в Европа и по света днес много. Така активните и устойчиви грижи и от Запад, и от Изток ще доведат и до желаното от всички нас добруване на региона. Да не забравяме, че Балканите сме много значими, без често да осъзнаваме това.

* Борислав Георгиев е експерт по външна търговия

 

 

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *