А иска ли Радев подкрепата на БСП за втори мандат

Сподели статията с твоите приятели:

За първи път страната ни е подложена на безпрецедентен външен натиск да загърби националните си интереси и да отвори безусловно вратата на РС Македония към ЕС.

Всички лобита на македонците по цял свят са впрегнати да обясняват колко несъстоятелни са исканията на София към Скопие.
Брюксел, Берлин, Вашингон буквално размахват пръст на българските власти, заради отстояване на позицията ни, че Северна Македония трябва да признае българските корени на езика и историята си.
Правителството е категорично, че няма да отстъпи. Борисов знае, че ако протестите не го свалиха от власт, то предателство към историята ни буквално ще го прати на политическото бунище.

Но натискът отвън ще продължи.

 

В тази критична ситуация президентът Радев би трябвало да има открояваща се лидерска позиция. Не е достатъчно само да заяви: Не можем да дадем легитимация на омразата към България!
Не е достатъчен и един телефонен разговор с германския му колега Щайнмайер, който проведе тази вечер. Трябва активно лобиране и обяснение; трябва хъс за битка с чуждите фактори, скочили срещу нас; трябва политическа категоричност за единен отпор на външния натиск. Странно е, че Радев не свиква КСНС (онлайн, разбира се) за стиковане на единна държавна позиция по такъв национален стратегически въпрос с дългосрочни последици. Според чл. 92 (1) президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Радев трябва да е проактивният държавник на международното поле, който да обясни на всички европейски фактори БЪЛГАРСКАТА позиция и да се опита да привлече съмишленици за нашата кауза. Това обаче не се случва.

 

ДА ОТКРАДНЕШ НА ЕСТОНЦИТЕ ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО

В същото време президентът с необяснимо настървение завладя територията на американската инициатива “Три морета”, открадвайки от Естония домакинството за следващата година.

Дипломати вдигат завесата на случилото се преди две седмици в Талин и обясняват, че Естония фактически не е имала никакво домакинство, тъй като тази година, заради ковид-кризата, срещата се проведе онлайн (присъстваха само полският, българският и естонският президенти). Затова естонците са настоявали да си запазят правото за домакинство през лятото на следващата 2021 година.
Естонското правителство дори неколкократно е информирало българското Външно, че иска догодина да е домакин на срещата, която да се проведе присъствено в Талин, а за България да остане домакинството през 2022 година. Външно няма нищо против това.

Тук обаче се е намесил Радев. В Талин той е настоял пред естонската президентка Керсти Калюлайдна на всяка цена да поеме председателството на “Три морета” през 2021-а, без да се притеснява, че прережда Естония. Прикриването на тези факти, заедно с лъжата му, че не е бил информиран преди да отлети за Талин за положителния ковид-тест на шефа на ВВС, уплътняват един нов образ на Румен Радев – спорен и противоречив, воден от чувството за личното си присъствие в политиката.

ЗАЩО СА МУ НА РАДЕВ „ТРИ МОРЕТА“?

Вече излязоха достатъчно сериозни анализи, който разкриха същността на тази стара антируска геополитическа, милитаристическа схема: “да се изгради бариера от тампонни държави срещу Русия, започвайки от трите прибалтийски държави, минавайки през Полша и Беларус, стигайки до Румъния и България”.

Включването на България амбициозно и на драго сърце в този съюз означава България да поеме откровено, очевидни военно-политически ангажименти за конфронтация с Русия. Може просто да се каже, че името на войната между България и Русия това е „Триморието“, написа анализаторът Валентин Вацев, чието мнение бе цитирано от редица руски издания.

Инициативата не се подкрепя от Брюксел, а Борисов, знаейки всичко това, хитро я заобикаля, отпускайки формално 20 милиона лева за участието ни, но без да се ангажира лично.

РАДЕВ РЕДОМ ДО ЯСТРЕБИТЕ В ЕВРОПА

Какво прави тогава Радев в тази комбинация и защо се нарежда до ястребите в Европа срещу Русия? От Външно твърдят, че президентът е настоявал софийското издание на „Три морета“ да се проведе най-късно през юли. Голям форум, 21 държавни глави, на които Радев ще е домакин – чудесна Пи-ар акция в навечерието на президентските избори!

И тук вече идва пълното разочарование за лявото политическо пространство – Радев, посочен от БСП, избран предимно с гласовете на левите хора в България, оглавява най-яростния антируски милитаристичен сговор! Наистина няма обяснение. Към тези негови „заслуги“ спрямо лявото ще прибавим и подкрепата му за закупуване на още 8 самолета Ф-16, които могат да носят атомни бомби, и то сега, в условията на най-тежка криза, „триморският“ синхрон с Цветанов, който пък единствен застана зад него в амбицията му да направи служебен кабинет. Странни съвпадения, израз или на политическо късогледство, или на неовладян политически егоцентризъм.

И нищо чудно, ако вместо фанфари „Три морета“ се окаже политическата смъртна присъда за Радев не само сред лявонастроените българи, но и за редовия избирател. И ако той не осъзнава това поради липсата на базисно политическо мислене, то би трябвало около него да има политически грамотни хора.

А ИСКА ЛИ РАДЕВ ДА БЪДЕ НОМИНИРАН ТО БСП ЗА ВТОРИ МАНДАТ

Този сюжет се развива на фона на изкуствено налаганата напоследък тема за номинирането на Радев за втори мандат от страна на БСП. Темата я поде първо вътрешно-партийната опозиция в лицето на Кирил Добрев, който обяви, че „БСП трябва да подкрепи Румен Радев за втори мандат, защото бесепарите го обичат истински“. А бесепарите наясно ли са с позициите на Радев срещу Русия?

Нинова отговори принципно: „ако Радев иска от БСП втори мандат, трябва първо да бъде номиниран и да мине по пътя, предвиден в устава за издигане и подкрепа на кандидатури за президент заедно с другите номинирани“. Разбира се, проблемът не е в номинациите. Кирил Добрев ще ги осигури – все пак има да връща жестове, които президентската институция направи към него по време на прекия вот в БСП.

Проблемът е, че като бъде номиниран, Радев трябва да се изправи пред левите, трябва да обикаля структурите и събранията на БСП, трябва да даде отчет, а той вече не иска това. „Президентът Румен Радев няма да се моли и да преговаря за нечия подкрепа за втори мандат, той ще разчита на подкрепата на целия народ“, високомерно осветли дистанцирането на Радев от БСП председателят на Стратегическия му съвет проф. Александър Маринов. И това дистанциране става все по-ясно, колкото и някои в БСП да не искат да го видят, водени от измамната мисъл, че „Радев е наш“. Не, Радев отдавна не е на БСП и Радев по много въпроси не мисли като БСП. И това тепърва ще става проблем за БСП – защото левият електорат гледа идилистично на Радев, без да си дава сметка за промяната в политическото му поведение.

В този изкуствено създаван публичен дебат (година преди президентския вот и 5 месеца преди парламентарния) липсва най-важното – какво мисли Радев. Той иска ли да бъде номиниран от БСП за втори мандат? Ако иска, готов ли е да извърви уставния път на БСП, както го направи през 2016 година, воден за ръка от Корнелия Нинова?

И тук не Нинова „допуска разкол с президента“, в какъвто капан се опита да я вкара евродепутатът Иво Христов, а Радев изневерява на позициите си, познати на левите досега. Както казват някои в БСП „за едно танго се искат двама“. А в това танго за три години Радев направи много грешни стъпки спрямо левицата. И по време на служебния кабинет, в който набута хора на НДСВ и на ГЕРБ, и в в който вместо да вади „кирливите ризи на ГЕРБ“, се заигра с „Грипените“. И в годините след това, когато натъртваше, че е НАТОВСКИ генерал! Във военната история на България в периода от 1955 – 1991, когато бяхме лоялен член на Варшавския договор, няма български офицер, който да е заявявал, че е ВАРШАВСКИ капитан, полковник, генерал! Всички са се гордели, че са БЪЛГАРСКИ офицери и генерали!

В ГЛАВИТЕ НА ДЕСНИТЕ КЪНТИ „РЕШЕТНИКОВ“

И ако Радев загърбва БСП, ако му е неудобно вече от левите хора, то на кого ще разчита? Трябва да каже. „На целия народ“, както пояснява проф. Маринов, е фраза без политическо съдържание. На десните, които сега му се умилкват, заради призива „Мутри вън“ и проамериканската позиция? Те го ненавиждат! В техните глави кънти „Решетников“ и „креатура на Кремъл“. И тезата, внушавана от приближени на президента, че високият му рейтинг сега е сигурна гаранция за втори мандат догодина, е измамна. Както е измамна и надеждата, че като докара двайсетина президенти три месеца изборите у нас да ругаят Русия, десницата ще го припознае за свой.

Вероятно тепърва ще научаваме истината за Радев – например, за масонската му принадлежност, за това че е напълнил президенството с хора от пловдивската ложа „Слънце ориент“, на която според просветени, е станал член през 2005 година като пилот в „Граф Игнатиево“, наред с още други изявени българи. И е „прихванат“ за масон по линия на НАТО. Но за това никой открито няма да говори, камо пък самият Радев. Затова пък има високопоставени братя, които с подробности разказват за привличането му в тайната организация.
Всичко това ще се откъртва камъчета от мозайката на образа му, ще  създава нова атмосфера около държавния глава и неговото политическо бъдеще.

БЪДЕЩЕТО Е НЕЯСНО

Радев е най-рейтинговият в момента политик, но след година може да се окаже неизбираем за втори мандат поради политическото си шикалкавене. Един президент в тежест, скаран с всички, изгорил мостове, опитал се да навреди на почти всички в държавата. Един държавен глава, тръгнал да сваля едновременно – директно или задкулисно, премиер, правителство, парламент, главен прокурор, че и лидера на БСП, намерил съюзник в лицето на Цветан Цветанов и “Отровното трио”. Не е за вярване!

Един президент, който смята, ако всички в държавата се срутят, аз ще съм алтернативата и ще ме изберат за втори мандат.

Опасна мисъл, която няма нищо общо с политическите реалности.  И той  тепърва ще осмисли това.

В последната година от президентския си мандат Радев ще се сблъска с най-голямото изпитание в политическата си кариера. Задават се времена, в които истински ще му пари под краката. И в които ще разбира как е пропилял шансовете си за втори мандат. На всичкото отгоре “Отровното трио”, на което той разчиташе,  се провали и отрови (очаквано) и протеста, и идеята, че оттам може да дойде промяната.

Остана да виси един президентски юмрук.

А юмрукът не вдъхновява.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *