Архимандрит Йосиф Соколски издействал султански ферман с тепсия печена риба

Сподели статията с твоите приятели:

През 1832 г.Йосиф Соколски тръгва от Троянския манастир и отсядасред северните склонове на Стара планина. Той построява малка къща от дъски на хълма над Соколската пещера. После, заедно с иеромонах Агапия, който го придружавал, вдигат скромна църква, която двамата завършили през януари 1833 г. Така Йосиф създава Соколския манастир „Успение Богородично“.

 

Той е роден през 80-те години на XVIII век, наблизо до манастира, в колиби Нова махала (Габровско),със светското име Иван Марков. От дете познава околностите в балкана. Баща му едърваривъглищар, останалите му деца са все момичета. До този моментЙосиф се е изучил на четмо и писмо в родното си място, вероятно при селския свещеник. За детството му се знае малко, „било буйно момче и мразел турците“. Замонашил се вероятно около 1806 г. в Троянската обител. Успява да отиде на поклонение в Атон. Колко е стоял там историята не помни, но донася Житието и Службата на Свети Онуфрий Габровски. На 1 май 1826 г. става игумен на Калоферския манастир. После отново се завръща в Троянския манастир и с благословията на цялото братство тръгва за Габрово. В този край и до днес е известен като дядо Йосиф Соколски.

 

За построяването на манастира участват хора от Нова махала и село Етъра, от цялата околия. Д-р Петър Цончев пише в своята книга „Из общественото и културно минало на Габрово“: „Според манастирската кондика, при постройката на манастира 110 души габровци от града записвали дарения от 25 до 1000 гроша; други харизали гори, ниви, крави, волове, овце, кози, черковни книги и принадлежности. При постройките на манастирските стаи (одаи), някои села (Боженци, Шипка) и лица построили отделни стаи в общата редица, в които нощували техните поклоници по време на храмовите празници. Известни са например „Боженската одая“, „Шипченската“, „Хесапчийската“ и други““.

 

Днешната църква на Соколския манастир построява през 1834 г. с майстори от околните села и колиби. За да получи разрешение за изграждането ùси послужил с хитрост. Запалил буен огън и обгорил скалата и пещерата. В ляво от входа ù изсякъл грубо икона. С това успява да увери властта, че на това място преди време е имало манастир, унищожен от пожар и той трябва да се изгради отново.

Във вестник „Македония“ дядо Петко Славейков разказва и още една любопитна история свързана с името на Йосиф.

 

През пролетта  на 1837 г. султан Махмуд II решил да посети България и Румелия. На 8 май същата година, той пристигнал в Габрово. Първенците на града го посрещнали с почести. Поднесли му прочутата габровска пълнена кокошка с тарос. Възхитен от трапезата и чудесно приготвената гозба, той подарил 300 гроша за първото класно училище.

 

Научил за това Йосиф Соколски, който вече е игумен на Соколския манастир, наловил едри пастърви. От тях приготвил рибник по габровски. Рибата поставил в две пити от тесто и ги изпекъл в пещта. С приготвената тепсия отишъл на една чешма на пътя през Балкана. Послал шарени черги, наредил възглавници и седнал да чака. Надеждата му била, че ако не султанът, то  някой от свитата му ще спре да почине.

 

Минало известно време, когато се задал самият Махмуд II. Спрял се пред чешмата, слязал от коня си и седнал на постелите. Представили Йосиф Соколски на султана. Направило му впечатление, че българинът говори добре турски език. Монахът поднесъл приготвената тепсия с риба на султана. Когато той го попитал какво желае за стореното добро, Йосиф Соколски отговорил: „Аз съм игумен на Соколския манастир в Балкана. Храмът там е много стар и разрушен. Искам да построя нов храм. Ала за това трябва султански ферман. Моля да ми дадете ферман“. Султанът връчал на Йосиф Соколски писмо, с което ферманът да се получи по-бързо от Цариград. Така игуменът с помощта на рибника се сдобил със султанското разрешение, което пристига през 1839 г.

 

Наскоро след това Йосиф открива училище към манастира. Идеята му е школото да се превърне в богословско. През 1836-1837 г.  там учи децата от околноститехилендарецът Неофит Бозвели. Преподаването се водело на славянобългарски език. Изучавали се граматика, аритметика, география, писмовник и уроци по свещено писание. Дякон Иларион преподавал „мусика“ (псалтика). Не след дълго училището останало без учител, но създателят му не се отказал от просветните си намерения. Йосиф Соколски, който не бил достатъчно грамотен, но ценял учението, тръгнал да обикаля Търновската епархия и да събира помощи за доизграждането на манастира и училището. Имал силно желание там да се подготвят свещеници и монаси.Това станало с разрешение на търновският митрополит Атанасий.

 

Монахът се грижи материално за момчетата, общо пет на брой, които имат вкус към познанието. Сред тях е Райчо Каролев, който още от дете готвел за духовен сан. В съботните дни бъдещият директор на Народната библиотека ходел в Соколския манастир да се учи на църковно пеене.

През 1853 г. в манастира служат, освен Йосиф Соколски, още единадесет калугери.

 

Той създава и девическия манастир „Св. Благовещение“ в Габрово. Близък негов човек в изграждането на духовната обител е чорбаджията Петър х. Христов, който подарил мястото за манастира. Йосиф събира пари и завежда там две момичета от Калоферския женски манастир. Ефросиния Николова, негова родственица и Ефросиния поп Николова от село Гъбене. Девойките трябвало да се подготвят за монахини и да служат на Бог в духовната обител. Около това време игуменка на манастира е някоя си Кирияка.

 

През 1839 г. Йосиф Соколски получава разрешение с турски ферман за строеж. В съдържанието на фермана е отбелязано, че „никой от административните власти няма право да се меси във вътрешните работи на манастира или да преследва и изтезава когото и да било от живущите в него“. Този ферман става реалност отново чрез съдействието на Махмуд II, на който Йосиф поднесъл пъстърва, ловена лично от него, в рибарника, който сам направил.

 

Той прави манастира в центъра на града. Построява и килии в девическия манастир. Завършва църквата през 1846 г., оставало само да се изпишат иконите.Две от тях са изографисани от самият Захари Зограф.

 

В този храм Йосиф Соколски полага нужните усилия за образование на момичетата. Открива училище за послушници в Девическия манастир. Те са обучавани само в четене. Монахът имал особено схващане по въпроса за женското образование. Той позволявал на послушниците да четат само черковни книги, „за да не се сношавали чрез писма с никого“. За това свидетелстват калугерките Екатерина и Наталия, както и игуменката Зиновия. По този повод се ражда и песен:

 

Пратила ù мама Ганито

отсреща в калугерките,

на книга да се научи,

на книга, на граматика.

Не се научи Ганито

на книга, на граматика,

най се научи Ганито

любовни писма да пише….

 

Йосиф Соколски изпраща писмо на Николай Палаузов на 28 април 1843 г., че Русия трябва да закриля българските духовни и просветни стремежи. Моли за съдействие Соколския манастир да бъде „под самодържавно руско покровителство“. По-късно пише до Палаузов, че в Габрово дошъл брат му Петър и дарил обещаната от Одеса камбана. Радостта в балканския град била толкова голяма, че дори турците в конака стреляли с оръжието си в знак на почит към дарителите.

 

Съвременниците на Йосиф Соколски разказват, че той обичал книгите и имал добраза времето своя библиотека. Подържал дружелюбни отношения с габровските първенци и учителите от Габровското училище, които го канели на годишните изпити. Винаги стоял до мюдюрина. Сред близките му е Неофит Рилски, който  на 2 януари 1835 г. открива габровското школо. Той често му гостува в Соколския манастир.

 

Един от познатите му е и д-р Васил Берон, който написва първия у нас учебник по логика, събира исторически и археологически ценности, които по-късно изгарят с къщата му във В. Търново. Родственик е на Петър Берон. Той  отива за първи път на Соколския манастир през юли 1858 г., след първото публично изпитване на ученици в Габровското училище. Гостоприемният Йосиф Соколски кани учителите, мюдюринът на околията и един италианец, който закупувал от града пашкули.

 

Всички пристигат в Соколския манастир. Игуменът заповядва да се ударят камбаните и клепалата в чест на гостите. Сам гърми с пищови, които вади от пояса си, за да покаже вниманието си към тях. Предлага на гостите си да седнат на двора върху зелената трева, а монасите им носят ракия. Игуменът обявява, че всеки един от тях трябва да изпие непременно „една чаша като оная, която беше извадил и която береше около 60-70 драма“. Гостите се мъчат да го „отмолят“, а домакинът настоява и показва какво сам умее в пиенето. Идва време и за вечерята, за която са опечени на шиш четири овена. Приготвено е вино в изобилие.

 

Сред хората, които го посещават  е и самият Георги С. Раковски, който при пътуването си от Видин по време на Кримската война отива в манастира. Посвещава Йосиф за въстанието на  Капитан Дядо Никола. На 31 юли 1856 г. на Соколския манастир се събира четата му.

На 1 май 1876 г. за сборно място избирадуховната обител и четата на Цанко Дюстабанов.В Соколският манастир, години преди това, стават заседанията на габровските съзъклятници от Велчовата завера през 1835 г.

 

Освен двата храма, които създава Йосиф Соколски, името му се свързва и с униатството. Идеята за налагането на католичеството в България е стара, но се засилва около 1860 г. Тогава Франция придобива силно влияние над Турция. Изкореняването на гърцизма над църквата ни е мечта на родолюбивите българи – до около 1854 г. българските думи се изписват с гръцки букви. С времето сред някои нашенци възниква идеята, че отхвърлянето на гръцката опека над църквата ни е възможна чрез уния с Рим – Независима българска православна църква под покровителството на папата.

 

Тази кауза оглавява Драган Цанков. Около него се оформя кръг от хора подкрепящи унията. През март 1859 г. той издава вестник „България“, който води борба против гръцката църква и препоръчва френската култура и просвета. Вестникът се списва от френски монаси и българи. Новото четиво прави първият си успех. Жителите на македонския град Кукуш се провъзгласяват за католици. Руската дипломация се плаши от популярността на „България“ и нарастващият брой на българите, които искат да станат униати.

 

По това време Найден Геров е руски посланик в Пловдив. Той спешно е изпратен в Цариград, за да вразуми Драган Цанков, който е категоричен – унията е пътят за отделяне на българите от гръцката църква. Цанков и хората около него водят тайни преговори с католическите мисионери Еужен Боре и Паоло Брюнони за обявяване на унията в България. За кратко са събрани около 3 000 подписа сред цариградските българи.

През декември 1860 г. шествие от българи тръгва за Бейоглу, където е къщата на Паоло Брюнони. Сред тях е и Драган Цанков, д-р Георги Миркович, Никола Сапунов, Манол Иванов, Димитър Пенов. На Брюнони и армено-католическия патриарх Антоний Хасун е връчена писмена молба до папа Пий IХ да приеме българите в лоното на Римската църква.

 

Още същият ден Високата порта обявява, че ще припознае българската униятска общност. Противниците на унията – владици, търговци, общественици, излизат на 22 декември с дълго възвание до народа, с което осъждат тази народоубийствена религия.

 

За глава на българската униатска църква е избран не друг, а Йосиф Соколски. Тогава той е на преклонна възраст – дълбоко религиозен, обичан от богомолците, непретенциозен, но и малограмотен. Съвсем не разбирал съществената разлика между Източната и Западната църква. Не правел разлика между цариградския патриарх и римския папа. За него те били едно и също нещо. На 18 декември 1860 г. пристига в Цариград и подписва акта за уния с Римокатолическата църква.

 

Папата одобрява избора и съобщава, че лично ще връчи на Йосиф Соколски епископските атрибути. На 2 април 1861 г. в Рим, Соколски е положен за архиепископ, апостолически викарий на българите. Няколко дни по-късно, на 23 април същата година, извършва владишко богослужение в униатския храм в Цариград.

 

Русия иска да унищожи унията. Дипломатите ù в Цариград твърдят, че това може да стане, ако се неутрализира Йосиф Соколски и се отвлече в Русия. Юздата на заговора държал Найден Геров, а пряк изпълнител е Петко Р. Славейков.

 

На 6 юни 1861 г. Славейков се среща с Йосиф Соколски. Говори му, че всички са убедени – няма друга възможност да бъдат освободени българите от гръцката патриаршия, освен да признаят Йосиф Соколски за патриарх на целия народ. Дядо Йосиф наивно пита: „Де, кога и как трябва да стане това провъзгласяване“. Славейков му отговаря, че трийсет народни представители и цариградските първенци го чакат на Буюк дере, където ще се извърши церемонията.

 

Двамата отиват там, но се оказало, че „подранили“. Славейков поканил Йосиф Соколски да разгледат руския товарен кораб „Елбрус“, който бил на сто метра от брега. Старецът се съгласил и се качили на катер за кораба. В мига, в който Йосиф Соколски се качва на борда, корабът вдига котва и поема към Одеса.

 

През това време Славейков има задача да използва приятелските си контакти с Драган Цанков и да го откаже от унията. Той се съгласява. В замяна иска да се броят 30 000 гроша на ръка, да му се осигури за една година учителско място с 10 000 гроша годишна заплата и Русия да купи вестник „България“.

 

Отвличането на Йосиф Соколски в Русия нанася сериозен удар върху българската уния. От 60 000 души привържениците намаляват на 4-5 000. Почти всички църковници се връщат в лоното на православието.

След като пристига в Одеса, Йосиф Соколски е приет в дома на Васил Рашеев. После се установява в Киево-Печорската лавра, където избира да живее. В писмо отпечатано в списание „Български книжици“ от 1861 г., брой 6, той горчиво съжалява за заблудите си. Според Георги С. Раковски дори поискал прошка от народа си за „сичките лукавщини, с които го бяха измамили пропагандистите“.

 

В лаврата се отнасят към него с уважение. Живее в четири стаи и има двама послушници. Отпусната му е руска държавна пенсия от 720 рубли, по-късно я увеличават на 1000 рубли.

 

Два пъти служи с киевския митрополит Арсений, но после не му разрешават да служи в православно богослужение. Моли искрено да бъде отново приет в Православната църква, но цариградския патриарх не се съгласява.

 

Йосиф Соколски се измъчва от силна носталгия по родината си. Мисли за своя Сокол, пише на габровци да се грижат за манастира и да пазят манастирските гори. В писмо от 24 октомври 1864 г. до габровските първенци и манастирски епитропи споделя, че иска да се направи духовно училище и готви за учител там Тодор Икономов, който лично е настанил като слушател в Киевската духовна академия.

 

По молба на Йосиф Соколски му дават земя в Китаево, край Днепър, близо до Киев. Засажда си лозе. Скоро му построяват и къща, която местните наричали българският чифлик. Сбъднало се и желанието му да бъде издигнат храм „Св. Св. Кирил и Методий“. Спомага за приобщаването на голяма част от населението към православието. За заслуги към Руската църкваи държава е награден с орден „Св. Ана“ I степен.

 

В лаврата често го посещават българи, които учат в Киев. Сред тях са Райчо Каролев, Игнат Иванов, Станимир Станимиров, Андрей Султанов, Васил Друмев. Йосиф Соколски помага финансово, но и често ги гощава на софрата си.

 

Многократните му опити да се върне в България остават неуспешни. Йосиф Соколски умира в Русия и е погребан в гробищата на Спасо-Преображенската църква, където и до днес са костите му.

 

За делата на този колоритен духовник днес напомня още Соколския манастир кацнал върху дивна скала, заобиколен от вековни букови дървета. В двора му се издига  осмостенната чешма построена през 1868 г. от уста Колю Фичето. Студената балканска вода тече от осем чучура. Вече повече от сто и петдесет години оглася с песента си манастирския двор, който ухае на чемшири.

 

За съжаление девическият манастир „Свето Благовещение“, също творение на монаха, е разрушен от комунистическата власт през 1959 г. Тя не се посрамва дори от факта, че там е отсядал Васил Левски. На мястото на манастира днес има градски парк. Малцина знаят, че каменната чешма в него е единствена оцеляла от манастирската обител.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *