Арести и масови протести в Ереван. Денят след примирието за Нагорни Карабах

Сподели статията с твоите приятели:

Масови протести избухнаха в Армения ден след подписването на споразумение за прекратяване на боевете за отцепилия се регион Нагорни Карабах, което включва дългосрочното разполагане на руски миротворци в размирния регион на Южен Кавказ.

По това време по улиците на Азербайджан имаше празненства. Баку смята подписаното споразумение за победа в конфликта за Нагорни Карабах, подновен през лятото. Според някои опозиционни политици обаче решението да бъдат допуснати руски миротворци на територията на страната застрашава интересите ѝ.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев определи примирието като „капитулация“ на Армения, а премиерът на Армения Никол Пашинян каза, че страната му не признава поражение.

Какво предвижда споразумението

Споразумението предвижда Азербайджан да запази териториите в Нагорни Карабах и околните райони, завзети по време на конфликта, след които град Шуши. Столицата Степанакерт обаче остава под арменски контрол и ще бъде свързана с Армения през Лачинския коридор, водещ от Нагорни Карабах, през Азербайджан, към арменска територия.

Армения освобождава и връща на Азербайджан всички територии, които не са в състава на Нагорно-Карабахската автономна област през съветско време, овладени през 90-те години на миналия век. Арменски сили контролираха обширни земи около анклава и така Азербайджан смяташе за окупирана една пета от територията си. Освен това азербайджанските бежанци, напуснали Нагорни Карабах през 90-те години, ще могат да се завърнат в региона.

Близо 2000 руски военни и военна техника ще охраняват цялото протежение на Лачинския коридор в продължение на 5 години. По думите на Илхам Алиев този срок ще бъде продължен автоматично, ако Баку и Ереван „не са против“. Руски войници вече започнаха да пристигат в региона.

В миротворческите действие ще се включи и Турция. Детайли около участието ѝ засега няма. Според Фуад Шахбазов, анализатор от базираната в Баку неправителствена организация Център за стратегически комуникации, ролята на Турция е било условие на Азербайджан за допускането на руски миротворци на територията му.

Политическа криза в Армения

В Армения подписването на примирието доведе до политическа криза. Протестиращи влязоха в парламента и сградата на правителството на след като премиерът Никол Пашинян съобщи във Фейсбук за споразумението.

В сряда хиляди протестиращи се събраха в столицата Ереван с искане за оставката на Пашинян. Представители на 17 опозиционни партии поискаха той да се оттегли.

По време на протестите се стигна до сблъсъци между демонстранти и силите на реда. Имаше и арести. Сред задържаните беше и лидер на опозиционна партия. Митингите са забранени в момента в Армения заради военното положение, обявено след началото на конфликта за Нагорни Карабах.

Никол Пашинян нарече решението да подпише примирието „изключително болезнено“ и каза, че го е взел след подробен анализ на ситуацията непосредствено след като азербайджанските сили завзеха ключовия град Шуши в Нагорни Карабах и напредваха към столицата на региона Степанакерт.

Според Матю Бриза, бивш посланик на САЩ в Азербайджан и посредник в преговорите между Ереван и Баку в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Москва би била доволна, ако правителството на Никол Пашинян в Армения бъде свалено от власт в резултат от конфликта и бъде заменено от проруски настроен кабинет. „Армения загуби войната и това е огромно стратегическо поражение за нея“, коментира той.

Според ръководителя на Центъра за регионални изследвания в Ереван, Пашинян не е имал друг избор осен да подпише споразумението.

„След загубата на Шуши трябваше да приемем реалността – ако не приемем това диктувано от Русия споразумение, може да загубим целия Нагорни Карабах,” каза той. “Нямахме алтернатива. С подписването на това споразумение спасихме хората [живеещи и воюващи] там, останалата част от [територията] на Нагорни Карабах и спряхме войната. Това бяха важни постижения.”

Смесени реакции в Азербайджан

В Азербайджан оценките за споразумението са различни. Някои го приемат като победа, но други са скептични.

Лидерът на една от опозиционните партии Ариф Хаджили каза, че споразумението е сключено без консултации с парламента, политическите партии и гражданите, и е обявено в 4 часа сутринта, което според него е „неприемливо“. Той смята, че условията на примирието нарушават конституцията, защото позволяват на чуждестранни войски да бъдат разположени на територията на Азербайджан.

Политическият анализатор Рауф Миркадиров смята, че Алиев няма да остане в историята като спасител, защото е допуснал руски войници да се разположат в страната – нещо, което Баку избягва след разпадането на СССР.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *