Анкара се вижда обединител на мюсюлманския свят

Сподели статията с твоите приятели:

– Г-н Николов, кои геополитически фактори влияят върху сигурността на Балканите и Черноморския регион?
– Глобалните процеси на промени, движени от интереси към ресурси и влияние, водят до нарастване на геополитическото значение на отделни региони, държави и морски пространства. Така е за Черноморския и Средиземноморския регион, а и за Балканите. За Балканите и Черно море проблемите се разглеждат през призмата на политиката за възпиране на Русия, а в Източно Средиземно море се наслагват и сериозните за НАТО проблеми между Турция и Гърция.

Разслоението между държавите и оформянето на многополюсен свят стимулира създаването на нови съюзи на политическа основа (на страната на Гърция застанаха Египет, Израел, ОАЕ, Саудитска Арабия) или на икономическа и военностратегическа. На оси между няколко държави (Полша–Румъния–Турция) или възраждане на стари амбиции за хегемония (идеята за Великия Туран от Турция). Експерти посочват Китай и Турция като бъдещи възможни рискове. Резултатите от разговорите между президентите на САЩ и Русия дават основание обаче за намаляване на напреженето и пренасяне на акцента върху Китай и вкарване на клин в руско-китайските отношения. Срещата между Байдън и Ердоган не донесе резултати, но е от значение, че се случи, а разговорите ще продължат между министерствата на външните работи и на отбраната.

– Реалистични ли са амбициите и целите на Турция?
– Цялата й активност през последните години във всички географски посоки е базирана върху нереалистични амбиции не на регионална, а на велика държава. Анкара винаги е била труден партньор, но сега демонстрира, че може да не съгласува свои военни решения с НАТО, да нарушава международното право, да заплашва друг член на Алианса (Гърция), да извършва етнически прочиствания и турцизиране на части от съседна държава (Сирия), да ликвидира съюзници на САЩ (сирийските кюрди), да мобилизира като наемници ислямистки джихадисти от терористични организации и да ги използва в Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Тя вече не се вижда като част от Запада, а като самостоятелна сила, все още способна да обедини мюсюлманския свят. С изграждането на военни бази в стратегически важни райони (каквито тя има в 5 държави) Турция прави заявка за бъдещо влияние. Пример за това е изграждането на базата в Судан в близост до Аденския залив, където и САЩ, Франция, Италия и дори Япония имат военно присъствие, защото това е ”вратата” на Червено море.

Въпреки амбицията си във военнотехнологично отношение за 100% самодостатъчност до 2023 г. и дори за развиване на успешна търговия със собствено въоръжение и бойна техника Турция все още се нуждае от чужди технологии и ресурси. Това обяснява предложението на Ердоган пред президента Байдън за сътрудничество на отбранителните промишлености на двете страни.

– А какво е отношението на НАТО и ЕС към Турция?
– За САЩ и НАТО Турция продължава да е важен съюзник заради геостратегическото й положение. Въпреки това според изследване на британската компания Kantar Group от 13 юни т.г. тя е възприемана като най–малко надеждният съюзник в Алианса с 23%, а най-надеждни са Канада – 75% и Германия – 73%. Президентът Байдън се опитва да подкопае тактическото сътрудничество между Анкара и Москва и оказва натиск върху Турция заради придобитите руски ракетни системи С-400. Закупуването на руско оръжие според западни коментатори е стратегическа грешка, но и САЩ погрешно дълго отказваха компромиси по договаряне на доставка на ”Пейтриът” за турската страна.

Въпреки острите политически нападки на Анкара срещу съюзници от Алианса тя изпълнява задълженията си. През 2021 г. пое командването на Силите за бързо реагиране. Участва във военни учения на НАТО и сподели недоволството на Алианса от въвеждането от Русия на т.нар. зони за ограничаване на достъп и възпиране (А2/АD), което пречи на военните учения на пакта. А в комюникето от срещата на НАТО от юни т. г. два пъти бе поименно спомената: ”приветства създаването на Център за върховна морска сигурност на НАТО в Турция” и ”Оставаме бдителни по отношение на изстрелването на ракети от Сирия, които отново могат да ударят или да бъдат насочени към Турция”. Второто е показателно като отстъпление под турски натиск за признаване на терористична опасност от кюрдска страна. Анкара иска да поеме контрола на летището в Кабул след изтегляне на въоръжените сили на САЩ от Афганистан със съвсем различни намерения от американските и афганистанските интереси, а и талибаните се обявиха против това. При посещението си в Турция на 17 юни т. г. министърът на отбраната на Германия увери Анкара в един по-силен ангажимент на Берлин при осигуряване на югоизточния фланг на НАТО и приветства амбициозното й желание за ангажимент в Афганистан.

ЕС се опитва да промени поведението на Турция, въпреки че през март т. г. по повод на годишнината от войната в Сирия я определи като агресор. В актуализираната стратегия за разширяване на ЕС останаха само Западните Балкани, а името на Турция бе извадено. ЕС е готов да увеличи финансирането на споразумението за бежанците, а на въздържането на Брюксел от преговори за членство турският външен министър отговори, че ”ЕС няма да стане глобална сила без Турция”.

– Какви са перспективите за военно сътрудничество в Черно море, където ролята на Турция е голяма?
– Възобновяването на сътрудничеството между Турция и Украйна и фокусирането му върху военното направление повишава вниманието от страна на Русия. Украйна се превърна в полезна противотежест в турската еквилибристика между великите държави, а също и в лост за влияние върху Русия. Ердоган е воден от няколко съображения: значението и ресурсите на страната; да спечели разположението на новия президент на САЩ с подкрепата си за нея; да привлече съюзник в сферата на черноморската активност, тъй като Русия налага все по–силно военноморското си влияние; заради неотклонната политика за подкрена на кримските татари. Съвместното производство на дрона ”Байрактар” ТВ2, който показа ефективност във войната в Нагорни Карабах, и желанието на Украйна да закупи още 48 броя от него, както и намерението на двете страни за съвместно строителство на корвети и военнотранспортни самолети трасират тенденция, която може да ерозира тактическия съюз между Русия и Турция. Все по-често действията на Ердоган започват да предизвикват недоволство у руския му партньор Путин. Предвид на новата британска стратегия и истинския разцвет на турско-британското сътрудничество, особено в разузнаването и сигурността, както и общите им интереси в Близкия изток, не е изключена една бъдеща ос, в която да влязат Великобритания, Полша, Румъния и Турция.

– Как се отразяват вътрешните проблеми в Турция на външната й политика?
– Бедността и безработицата контрастират с гигантските проекти като Истанбулския канал и космическата програма. Инфлацията е около 18%, а турската лира се обезцени до историческо дъно. Външнотърговският дефицит намалява с 33% през април т.г. спрямо същия месец през 2020. Кризата в отношенията с някои арабски страни се отразява негативно на икономиката на Турция. Засилват се опозиционните настроения. Управляващата партия на Ердоган (ПСР) има само 27% одобрение. Проевропейски настроените турци са разочаровани от двойните стандарти на Европа и отсъствието на политическа реакция срещу репресиите на режима и ограничаването на свободата на словото. Огромни ресурси и усилия се полагат за ислямизацията на населението, въпреки че младите са все по-отворени към Европа. Контролът върху по-голямата част от религиозната сфера е решаващ за поддържането на авторитарната система. Това предполага желание на Ердоган да остане активен в политиката. Ислямизацията на армията според турски експерти върви с по–бързи темпове от тази в гражданското общество. Подготвя се изтегляне на редовните избори от 2023 за 2022 г. Работи се и върху изменения на конституцията. Икономическата криза, социалното напрежение, репресиите срещу опозицията могат да предизвикат националистически настроения и повече външнополитически авантюри.

Източник Министерство на отбраната

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *