Активният потребител – новият герой на енергийния пазар

Сподели статията с твоите приятели:

Либерализацията на пазара на електроенергия от 1 октомври вече обхваща небитовите потребители. Всяка малка фирма трябва да намери търговец на ток, който отговаря на нейните нужди. В този процес обаче естествено място намира и въпросът само пасивен консуматор на ток ли може да бъде бизнесът, че и домакинствата?

Краткият отговор на това питане е “НЕ!”. По-дългият изисква да кажем, че бизнесът и домакинствата могат да бъдат не само потребители, но също така производители или съхранители (резерв, чрез батерии) на електрическа енергия.

Да, разбира се, когато някой си отваря магазин за дрехи, сладкарница или фирма за консултантски услуги, едва ли първата му мисъл ще бъде да инсталира 10-20 соларни панела на покрива на сградата, в която се намира офисът или магазинът му. Това е съвсем естествено и всеки бизнес първо би трябвало да се фокусира върху предмета си на дейност.

За огромната част от предприемачите дори изборът на нов доставчик на ток изглежда като сложен процес, който да отлагат докато е възможно. Показват го и данните – около 20% от небитовите стопански потребители, присъединени към мрежата на ниско напрежение, са избрали свой доставчик. Това каза преди седмица председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов в интервю за Dir.bg. Пред медията ни шефът на енергийния регулатор каза, че световната енергетика е процес на историческа трансформация, която ще доведе до няколко ключови промени.

Една от тях е, че процесът на производство на електроенергия ще става все по-децентрализиран. Той посочи, че до 2028 г. около 8% от потребената електроенергия трябва да е произведена в близост до крайния консуматор. В процеса на децентрализация ключова роля се очаква да изиграят ВЕИ мощностите.

През март тази година стана ясно, че местните власти в германската столица Берлин са решили до 2050 г. да осигурят 25% от електроенергията, необходима на града, от фотоволтсични централи. “Соларните паркове” ще бъдат разположени върху покривите на публични, жилищни и офис сгради. В ход е и програма, която финансира изграждането на системи от батерии, които се инсталират заедно със фотоволтаичните мощности. Тя покрива между 35 и 60% от направените разходи и има лимит от 15 хил. евро.

Според изчисленията на института Fraunhofer ISE, който е консултант по проекта, реализирането на този план ще осигури около 4.4 гигавата нови мощности (малко над общата мощност на АЕЦ Козлодуй и проекта АЕЦ Белене) и ще произвеждат около 4 тераватчаса електроенергия. В процентно съотношение това е 10% от електроенергията произвеждана у нас.

Акцентът на властите в Берлин е върху системите за съхранение на енергия и да посрещне и една от най-големите критики към ВЕИ мощностите и по-специално соларните панели – че те не могат да бъдат т. нар базови. Преди две години в Австралия, на фона на задълбочаваща се енергийна криза, управляваната от Елън Мъск Tesla изгради огромна батерия с мощност от 100 мегавата и капацитет от 130 мегаватчаса, като е способна да осигури захранването на 30 хил. домакинства за 8 часа. Цената на изграждането на тази батерия бе 66 млн. долара. За сравнения през 2019 г. близо 60 млн. лв. бяха дадени за осигуряването за студен резерв. Това са мощности, за които се плаща да стоят на разположение, като през по-голямата част от годината те не произвеждат електричество.

В същото време компанията на Мъск вече 4 години предлага на пазара своята батерия за монтиране в дома или офиса PowerWall 2 с капацитет от 14 киловатчаса и цена от около 10 хил. лева. По-късно такива устройства бяха показани и от производители като LG. Именно такива устройства могат да се окажат незаменими при участието на “малкия” потребител в енергийната трансформация. Това е така и защото не всеки бизнес има на разположение голям покрив или фасада, на която да разположи соларни панели.

У нас има 300 хил. предприятия, които са категоризирани като дребен бизнес. Ако 5% от тях инсталират в свое помещение батерии с мощност като тази на Tesla, общият им капацитет би достигнал 210 мегаватчаса, а инсталираната мощност от 100 мегавата. Стойността на подобна инициатива, ако на 100% се заплати от държавата, би била 150 млн. лв. или стойност равна на сумата, плащана за студен резерв само за две години и половина.

Разбира се, соларните панели и батериите са само един от начините да се постигнат цели като децентрализация, екологизация и независимост на енергетиката, но те не трябва да бъдат пренебрегвани предвид огромния им потенциал, от който биха се възползвали както бизнесът, така и домакинствата. В този ред на мисли либерализацията на електроенергийния пазар за това се смята, че ще бъде полезен процес за енергетиката и обществото, защото повече активни потребители означава по-конкурента и по-надеждна среда.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *