Ако спрем Скопие за преговорите, това ще е окончателната победа на македонизма

Сподели статията с твоите приятели:

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Нашите политици вече използват по-остър тон към Северна Македония, очевидно че срещата в Берлин не донесе очакваните резултати. Остър тон, но достатъчно категоричен ли беше той според вас?

Любомир Кючуков: Аз се боя, че в България, като че ли тази тема се превърна в писта за надпревара. За надпревара по патриотарство, а не по политика. И за съжаление се боя, че ако България не приеме преговорната рамка и датата за междуправителствената конференция и отложи началото на преговорите с Република Северна Македония, които са планирани за началото на декември, то в Скопие могат спокойно да започнат тържествата за окончателната победа на македонизма. Македонизмът по принцип разделя, сее конфронтация и целта на македонизма в крайна сметка е да накара гражданите, говоря именно за гражданите на Република Северна Македония да вярват, че нямат нищо общо с България. Ние сме на път да постигнем нещо повече. Те да не искат да имат нищо общо с България, ако ние ги спрем по пътя към ЕС и за съжаление социологическите проучвания показаха, че това което македонизмът не успя да постигне за всичките тези години, ние постигнахме много бързо. Имаше едно социологическо проучване миналата година, което показа, че след подписване на Договора за добросъседство, само половин процент от гражданите на Република Северна Македония, смятат че България е техен неприятел. Докато след приемането на Декларацията на българския парламент през ноември миналата година, за една седмица този процент нарасна на 23. Така че за съжаление резултатът е обратен. И тук има още един момент, който трябва да се отбележи във връзка с евентуалното решение. От дипломатическа гледна точка проблемът и обстоятелството, че България допусна съвпадението на две прояви, имащи пряко отношение към въпроса. Първо, на 10 ноември, след една седмица, ще се състои Съветът по общи въпроси на ЕС, на който България евентуално няма да даде своето съгласие по преговорната рамка и провеждането на междуправителствената конференция, а на същата дата в София се провежда срещата на върха на Берлинския процес, който тази година за първи път се председателства от две страни – България и Република Северна Македония и се очаква посещението на северномакедонския премиер Зоран Заев в България. Разбира се това съвпадение може да се превърне в сериозен плюс за българската външна политика, но само при условие, че дотогава бъде намерено съвместно решение.

Водещ: Според вас тази политика, която води българското правителство не е печеливша, каква е опцията на българските държавници, при положение, че от страна на нашите братя в Северна Македония продължават да си приписват нашата история, продължават да вземат наши личности, ние какво трябва да направим – да мълчим?

Любомир Кючуков: Тук основата за действието дава Договорът за добросъседство, който беше подписан през 2017 г. Между другото тук следва да се спомене, че сравнението на този договор с договора от Преспа между Република Северна Македония и Република Гърция е твърде некоректно, защото има много съществена разлика между двата договора. България и Гърция решават коренно противоположни проблеми. Гърция доказва, че съвременната македонска държава няма нищо общо с Гърция, а ние се опитваме да докажем, че всичко ни е било общо.

Водещ: Не ние, ако позволите да се намеся тук. Опитваме се да докажем, че нашето е наше.

Любомир Кючуков: Да, ние говорим категорично, когато говорим за историята ние доказваме нещо, което е историческата истина. Тук не следва да има никакво съмнение, че и това е фиксирано и в договора и аз неслучайно споменах това за общата история. Но в гръцкия случай става дума за един акт. В българския става дума за процес. В този смисъл договорът от Преспа е край, а договорът за добросъседство с България е начало, защото той дава основата за по-нататъшно решаване на проблемите. И още нещо много важно – в международен план договорът е единственият инструмент, който ни позволява да включим двустранните проблеми в преговорната рамка на ЕС, което не би било възможно при отсъствие на този договор, защото ние не бихме могли в преговорната рамка да включваме конкретните проблеми. Големият проблем е, че ние използваме този договор изключително неумело. Аз често казвам, че това е все едно да държиш ключ, а да се опитваш да го използваш като тирбушон. Има според мен два фундаментални проблема, които изкривяват българския фокус по отношение на Македония. Ние продължаваме да гледаме на Македония като на територия, а не като на хора. И нашият поглед към историята, че нашият поглед към двустранните отношения е обърнат назад, а не напред. И пак ще повторя, за да няма превратни тълкувания, без всякакво колебание историческата истина трябва да се отстоява, но това трябва да стане по пътя на диалога и най-вече отварянето и общуването на гражданите, на бизнес, на културните институции на двете страни и в крайна сметка нашата цел би следвало да бъде нещо достатъчно просто – всеки гражданин на България да се чувства у дома си в Скопие и Охрид и всеки гражданин на Република Северна Македония да се чувства вкъщи в София и Благоевград. Разделението показва, че македонизмът е постигнал своите цели.

Водещ: Понеже казахте за диалог, България е първата държава, която признава съществуването на Република Македония, след разпадането на Югославия. Докога обаче България трябва да прави отстъпки и защо трябва да продължава да ги прави като виждаме, че резултатът е равен на нула. Диалог от наша страна или поне желание за диалог от наша страна, на правителството, има. Но от Скопие не виждаме да ни отговарят със същото, дори напротив?

Любомир Кючуков: Безспорно това, което ние наблюдаваме и тук отново се връщаме на македонизма е отстояването на това, което в крайна сметка в продължение на десетилетие е заложено като основа на една идентичност, която се изгражда, политическа идентичност, различна от българската, която се изгражда в Скопие. И аз неслучайно казах, че това е процес. И че това не може да се реши с отделен акт. И че нашата политика трябва да бъде обърната преди всичко към гражданите на Република Северна Македония. И резултатите според мен напълно потвърждават това. Стана вече дума, че подписването на договора за добросъседство създаде една изключително благоприятна обстановка за диалог и комуникация между хората от двете страни на границата. След това, това беше загубено. Да, тук безспорно става дума за това, че това не устройва македонстващите среди в Република Северна Македония. Да, тук трябва да си припомним, че 10 г. почти Република Северна Македония беше оставила проекта за договор за добросъседство в едно чекмедже и нямаше никакво намерение да работи по неговото подписване, защото съзнаваше, че той именно подрива основите на тази конфронтация, върху която се гради македонизма. Но България не успя да се възползва от това, което договорът даде като възможност. А в международен план за съжаление, България много успешно успя да изпадне във външнополитическа изолация през последните месеци. Знаем всички, че ЕС категорично не приема нашата позиция. Редица страни са скептични към разширяването по принцип и конкретно към Република Северна Македония и Албания буквално се скриха зад нас, говоря за страни като Франция, Нидерландия и редица други, които не виждат на този етап възможност за ново разширяване и които сега сочат като основно препятствие България, включително става дума и за тези, които искат разделяне и отлагане на преговорите и с Албания. Между другото резервите са много по-големи в Европа по отношение на Албания, отколкото към Северна Македония. Т.е. ние можем изведнъж да се окажем отговорни и пред Албания за блокиране на началото на преговорите.

Водещ: Дали ще се стигне наистина до такова блокиране и на Северна Македония, и на Албания по пътя към ЕС? Защото има пък държави членки, които са за Македония да бъде в ЕС. И освен това тя вече е член на НАТО, което от една известна степен, като че ли ѝ е трасирало пътя към ЕС. Няма ли пак някой голям брат да ни натисне, за да дадем зелена светлина на Северна Македония?

Любомир Кючуков: Безспорно в Европа има интерес да не бъдат блокирани тези преговори особено от страна на немското председателство, което тече в момента. Между другото тук трябва да се има предвид първо, че дори членството в НАТО в Република Македония тогава, беше до голяма степен трасирано от България. Защото, ако си спомним, срещата в Букурещ на НАТО на върха, когато бяха приети Хърватия и Албания в НАТО, а Република Македония тогава беше отложена, именно по инициатива на България беше записано в заключителната декларация, че след решаване на спора за името с Гърция, няма да има ново кандидатстване, а въпросът вече ще се придвижва чисто технически на база вече отправеното искане за членство от страна на Скопие. Също така трябва да имаме предвид, че България през март тази година прие идеята и подкрепи в ЕС за започване на преговори с Република Северна Македония и Албания за членство. Т.е. въпросът българската позиция в момента е не дали, а кога и как да започнат тези преговори.

Евелина БРАНИМИРОВА

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *