Ако дългият вожд дойде на власт, ще заплачете за Бойко, но и за Гешев, и за Костов

Сподели статията с твоите приятели:

Огнян Минчев, Фейсбук

 

В умерени размери арогантността е полезна в политиката, особено ако е съпроводена с критична маса интелект и здрав разум. Когато от ИТН твърдят, че са направили това, което се е очаквало от тях – да предложат свое си правителство – и нищо повече не могат да направят, освен да останат в опозиция, е добре да се върнем на правилата на парламентарния процес, които шоумените не бързат да научат. Ако слушаме изявленията на лидера Слави, той имал право да предложи “правителство на малцинството”, а другите имали право да го приемат. Ако ли не – скръстваме ръце и преминаваме в яростна опозиция. И така – докато се намира будала електорат да плаща за избори на всеки три месеца и да ходи да гласува.

Преди всичко, нека припомним, че в парламентарния процес няма право да създадеш “правителство на малцинството”. Ако си водеща партия, но не ти достигат депутати за собствено партийно мнозинство, имаш правото – и отговорността да договориш коалиционно споразумение с други парламентарни фракции, с които да създадеш мнозинство и да излъчиш правителство. Това договаряне е свободно – т.е., всеки участник има право да договори своите интереси в стремежа си да постигне компромис. Нещо повече – на практика често се оказва, че по-малките партньори имат повече договорна сила отколкото големите партии, защото от тях зависи постигането на компромиса, към който всички се стремят.

Понякога договарянето на коалиция се оказва невъзможно. Тогава на дневен ред е създаване правителство на малцинството. То обикновено се появява като опция не защото големият партньор – водещата партия го иска, а защото другите партньори биха предпочели по-дистанцирано, без открито поемане на отговорност да подкрепят управлението на голямата партия при определени от тях условия. Ако слушате шоумена и сценаристите, те са направили голям подарък на другите “протестни партии” като предварително са им показали собствения си списък от министри (преди да го публикуват) и са си разменили по някоя обща приказка за “приоритетите” на собственото си управление. Няма коалиционно споразумение, няма обвързващи договорки и задължения. Слави войводата информира – другите слушат и изпълняват.

Може би причината за този ербаплък се крие в категоричното предпочитание на шоумена и сценаристите към прословутата “мажоритарна система”, при която една партия печели, една партия управлява, една партия командва. Една партия, един фюрер… Хубаво, но това не може да се случи в условията на демокрация – дори и системата да е мажоритарна. Демократичното управление винаги е коалиционно – независимо дали се формира по пропорционален или по мажоритарен модел. При пропорционалната система в парламента влизат обикновено по-голям брой партии, които веднъж сформирани като парламентарни фракции договарят коалиционната формула на предстоящото управление. Обратно, при мажоритарната система коалициите се договарят и формират преди самите избори. Тъй като печели този, който вземе най-много гласове, различните политически платформи се стремят към окрупняване за да повишат шансовете си за успех.

Популярна е тезата – “в Америка има само две партии…” Не, в Америка има много партии и политически фракции. Те обаче се стремят да се договорят по време на предварителните избори на двете големи партии, които функционират като гъвкави коалиционни мрежи, за да излъчат своите кандидатури в рамките на тези два големи политически съюза – Републиканци и Демократи. Правят го преди същинските избори, а след тях победилият кандидат на една от двете големи партии става президент, конгресмен, сенатор, губернатор… Там, където мажоритарната система е в два тура – както е във Франция – договарянето започва преди изборите и приключва между двата тура, когато всеки трябва да си направи сметката в какъв формат му е най-изгодно да договори своето участие. Например – ние подкрепяме кандидата на Сбора за Републиката в тези и тези избирателни райони, а те подкрепят нашите кандидати в другите – тези и тези – райони. С две думи – коалиции на всеки етап от развитието на политическия изборен процес. Коалиции вътрешнопартийни – между фракциите. Коалиции между отделни партии за съвместно явяване на избори. Коалиции между парламентарни фракции за излъчване на кабинет и т.н. Избирателната система влияе върху времето и формата на коалиране, но не отменя, а укрепва коалиционния характер на управлението. Защото демокрацията е полиархия – разпръсната власт, която се събира за управление в договорено мнозинство.

Когато става дума за ИТН обаче не е задължително да става дума за демокрация. Преди всичко – вижте ги как говорят. Безпардонно, скандално, ултимативно. Те информират – по най-брутален начин – за волята на вожда си, а не преговарят. Самият вожд се включва в изключителни случаи за да ни информира от първа ръка за волята си: “…Разбираш ли сега, приятелю Петре…” Тук мажоритарната система не е модел на провеждане на избори – тя е синоним на абсолютна, безпардонна и командаджийска власт. Зорът на шоу партията не е да избираме пряко личности мажоритарно. Зорът е да избираме една конкретна личност – един вожд, който да ни води. Той създава йерархията, която постига резултати. Той е готов да умре за нас, но и ние трябва да сме готови да умрем за него. Който не е готов – в историята има много примери, когато неготовите са умирали и без да имат желание…

Напоследък се уморих да чета анализи какво, аджеба, иска Слави всъщност от политиката, какъв му е тайният план…? Има ли такъв – няма ли…? Откровено да ви кажа – не ме интересува. Слави бил добър търговец… Иска да получи всичко това, което ние сме готови да му дадем и е решен да не ни плати нито стотинка за тази сделка. Засега има шанс да получи цялата власт – въпреки, че се издъни с договарянето на правителство. Този шанс се увеличава благодарение на тези, които също са избрани от българските граждани да управляват – другите партии. Те се надпреварват да правят ихтибар на дългия вожд, калесват го да опита и с третия мандат… Слушайте, ако този дойде на власт, ще заплачете за Бойко. И не само за Бойко – и за Гешев ще заплачете, и за Костов. ИТН е политически стерилна сбирщина от хора, които може да са талантливи когато става дума за шоу, но в държавното управление могат да изиграят само една единствена роля – ролята на безмилостни разрушители на държавата, доколкото все още я има. Оставете го да се надува, оставете го да се прави на важен, докато прегори – подобно на всяка популистка фойерверка. Не го превръщайте зорлем от фойерверка в снаряд, който може да доразруши паянтовата ни държава!

 

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *