Акад. Гюзелев обзавежда първия физически кабинет у нас

Сподели статията с твоите приятели:

Клепалото на старата църква удря и разсича тишината, прегърнала къщите, накацали от двете страни на река Янтра. Чува се втори удар, после трети… Ехо, което се промъква из калдаръмените улици като изплашена черна птица и напомня, че и в този ден един човек си е отишъл от този свят…И както винаги става, на негово място идва друг… 

 

Така и в семейството на стария Гюзелец в едно светло юнско утро се ражда най-малкото от дванадесетте му деца, което наричат Иван.

 

Изтърсакът идва на света на 24 юни 1844 г. в Габрово. Баща му е забележително красив и е получил прякора си от турците – „гюзел“ (красив). Занимава се с кожарство, а съпругата му е духовита и умна жена, надарена с природна мъдрост.

Старият Гюзелец не вижда полза от образование и иска мъжките му рожби да станат търговци. Че и тогава парицата била царица…

 

Иван Гюзелев учи две години в килийното училище в Габрово. Преместват го в частното училище на Хаджи поп Неофит, където се занимава с граматика и гръцки език. Следва курс на обучение и в общинското школо, където даскал Неофит Константинов преподава история, граматика, география, аритметика и гръцки. Тодор Бурмов, бъдещият първи министър-председател на България, тъкмо е завършил своето образование за учител и образува по-висок курс от дванадесет по-силни ученици, измежду които е Иван.

 

След ходатайство на Тодор Бурмов през есента на 1860 г. Гюзелев постъпва в Херсонската духовна семинария в Одеса със стипендия отпусната от руския Свети Синод. Учи и във Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса като стипендиант на Васил Априлов. Дипломира се през 1871 г.

 

Преди Иван да тръгне за Русия, старият Гюзелец, който храни децата си, но пари за друго не му се намират, събира семейството:

 

Нека си остане в Габрово и тук има какво да работи…
Майката носи в пазвата си златни пендари и Иван я моли да му ги даде за път.

 

Трябват ми да посетя Иерусалим и да се поклоня на Божи гроб – поопънала се тя, но усетила какво става в душата на най-малкото ù дете.

 

Иван отвърнал:

 

Това ти е тебе, Божи гроб, аз няма да те оставя, докато бъда жив…
Майката склонила и дала пендарите. Сетне никога не съжалявала за това. А пред комшийките думала:

 

Какво би правил той в Габрово, да пасе свинете по Падало ли…?

 

Тези майчини пендари ще се търкулнат по пътя му и той ще издаде няколко учебника по математика и физика. Ще напише оригинални трудове върху философията на математиката, въпросите на логиката, гносеологията, онтологията и философско-исторически текстове. През 1873 г. във Виена ще издаде „Ръководство по физика“, ще последва „Елементарна аритметика“ и „Елементарна геометрия“, също „Начална алгебра“.

 

Изброените книги излизат в най-ранния период на научната му работа. Следват философско-математическите му трудове, повечето от които са публикувани. През 1910 г. Иван Гюзелев написва „Пълно доказателство на XI Евклидова аксиома“, но то остава неотпечатано.

 

Психологическото изследване в две части, с което се оформя като истински философ, е съчинението му „Елементите на познанието“ (1904). Това съчинение е основата на философската му система, която продължава със „Светът като продукт на съзнанието“ (1907). Венец на философския му мироглед е трудът му „Абсолютното съзнание. Опит за проникване в областта на обективния съзнателен свят“ (1914). Тази книга Гюзелев оставя недозавършена поради войната и скорошната му смърт на 6 октомври 1919 г.

 

Докато учи в Русия той живее с приятеля си Петър Генчев, по-късно български министър. Момчетата се събират в компании и живеят по неписаните правила на студентския живот.

 

Те са бедни, недобре нахранени и облечени. А им се иска да се поизтупат пред очите на руските хубавици. Затова събират пари и купуват един строг, но модерен костюм. Единият го облича и като се поразходи из града, се завръща в квартирата. После другият го навлича и тръгва по одеските улици…

 

Иван Гюзелев през целия си живот е предпазлив, честен и стеснителен. Пътувайки с параход като студент, се страхува дори да хвърли изпушената си цигара в морето, преди да я изгаси, да не би да падне фасът между дъските и да причини пожар на борда.

 

Обича да се разхожда по Морския булевард, където Пушкин също някога правел своите разходки. През годините пътува до Прага, Виена и Дрезден. Възхищава се от немската чистота. А за немците казва: „Преди още светът да бил сътворен, немецът вече стоял на забора си и пушел своята чибучка“.

 

Друг път носят на Гюзелев чистите му дрехи от пералня. Те са надиплени грижливо и обвързани с книжни ленти. Той не ги познал и заради вродената си честност отказал да ги приеме. Уверява перачката, че това не са неговите дрехи.

 

С приятеля си Петър Генчев са стеснителни на събирания с разни отбрани дами и господа от руския елит. Мълчат. Веднъж само попитали: „Позвольте спросить которы час?“

 

Иван Гюзелев няма пари да се прибира през ваканциите в Габрово и прекарва времето си в чудната Одеса, обикаляйки шумните булеварди и улици. Канят го във вилите на някои по-заможни габровци. Често гостува на Николай Палаузов, български възрожденец, общественик, посветен в идеите на българското образование. Гюзелев успява да се запознае с хора от богатото одеско общество. Спомня си, че при тях присъства на глупави сцени, където имотни и разглезени момчета подпалват самовара с ценни документи, просто така, за удоволствие…

 

Одеският възпитаник се завръща със своя приятел в родината. През началото на 1871-1872 г. е учител в габровското школо. С Райчо Каролев и Генчев правят програма за седмокласното училище. Гюзелев обзавежда първия физически кабинет у нас, който има телеграфен (морзов) апарат. Преподава пет години математика и физика в габровската гимназия и девическото училище.

 

През това време, едно момиче Стефана Кметова от Г. Оряховица, е изпратена от баща си Стефан, за да учи в старозагорското училище. Заминаването ù става тържествено с църковни хоругви. Завършва последния клас. Учителят Иван Гюзелев ù прави предложение за женитба.

 

На изпитите на Стефана пожелала да присъства бъдещата ù свекърва, за да види каква булка си е избрал синът ù. Баба Гюзелка не останала доволна. А и мечтаела за габровска снаха. Горооряховчани се гърчеели, а това не ù се харесвало.

 

Майка на Стефана е красивата Тодора, която посещавала някога гръцко училище и знаела добре езика. Свекървата и за това не харесала булката. Това ù недоволство я измъчва през целия живот. Но сватбата се случила.

 

Вярно е, че булката не блести с красота и майка ù отнася погледите на мъжете. Щерката често рони сълзи, когато с тънка злоба хората говорели на Тодора: „Ти си по-хубава от дъщеря си…“

 

Иван Гюзелев взема Стефана за жена, а тя е будно, симпатично и добро момиче. Животът на младото семейство уж потръгва.

 

Избухва Априлското въстание през 1876 г. Гюзелев попада в търновския затвор. Учителите Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев са наклеветени от някои габровски чорбаджии за инициатори на въстанието – дострашало ги от турската власт, да не би да нахлуят в града. Жертват учителите в гимназията. Но и преди това ги подлагат на унижения – принуждават ги да благоговеят пред тяхната воля, при назначаване на работа да им целуват ръка, да си затварят очите при нарушения на чорбаджийските деца.

 

Гюзелев е набеден в поддържане на контакти с въстанниците посредством физическите уреди, които тримата приятели и колеги уредили от Виена по заръка на одеското настоятелство. По същото време в търновския затвор са арестувани Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Георги Имирлиев и Каблешков.

 

Стефана Гюзелева вече очаква дете, което кръщава на Божията майка – Мария. Съобщават в затвора на мъжа ù Иван, че му се е родило момиченце. А той заплаква. Мисли си, че едва ли ще види първородната си рожба.

 

При жена му живее и малкото момченце на покойния брат на Гюзелев. Детето остава без майка и той го осиновява. Още преди сватбата със Стефана ù казва за племенника си, а тя също обиква детето като свое и полага грижи за него. То не живяло дълго. Наскоро след сватбата на семейство Гюзелеви починало от скарлатина.

 

Докато Гюзелев е в затвора, тъща му Тодора плаче денонощно. Има приятелки измежду по-отбраните кадъни, които също жалят с нея. Тя стои пред иконата и запаленото кандило, отправяйки молби към Господа. И той чул. Освободили Иван Гюзелев от затвора.

 

След Освобождението той е избран за секретар на Първото велико народно събрание в Търново и участва в създаването на Българската конституция. Известно време е и училищен инспектор в Търново. От тук е повикан в София от Марин Дринов, за да организират учебното дело в освободеното княжество.

 

Годините се нижели. На Иван Гюзелев така и не му се ражда син. На бял свят идва втората му дъщеря – Богдана, за която след време софийските първенци ще кажат, че е много по-красива от Лора Каравелова. След години тя е оперна певица и се омъжва за оперния бас проф. Иван Вулпе.

 

Годината 1879 донесла в торбата си нова радост на семейство Гюзелеви. Ражда се още едно момиченце – Донка. По това време министър-председател на България е Васил Друмев, известен още като Дядо Климент. Той е сред официалните гости на кръщенето на момиченцето, което става тържествено в София. Васил Друмев пуска в пелените на бебето златен наполеон.

 

Момиченцето е орисано по-късно да стане съпруга на актьора К. Сарафов. С това избухва първият конфликт между младата жена и баща ù. Донка иска с цялото си сърце Кръстю, но щом разбира за това Иван Гюзелев ù разказва за буйния си нрав и отсъжда: „Не е за тебе“. Донка се почудила от къде баща ù познава годеника ù. Той отговаря, че вижда всичко от изражението на физиономията.

 

Въпреки несъгласието на големия математик, физик и философ Донка и Кръстю се оженват, макар че после тя съжалява. Гюзелев не харесва зет си, но го уважава. Дори кани младото семейство да живее в дома му. Актьорът получава малка заплата и така можело да преживеят по-лесно. Сарафов, обаче никак не се разбира с тъща си Стефана.

 

През 1880 г. е образуван първия либерален кабинет, в който Гюзелев е министър на просветата. В края на годината либералното министерство подава оставка и Гюзелев е назначен за председател на Върховната сметна палата. На тази длъжност работи 14 години. Уволнен е в следствие на конфликт с финансовото министерство.

 

През 1881 г. се родила последната дъщеря на семейство Гюзелеви – Олга, която растяла в дома им, на ъгъла на улиците „Раковска“ и „Стефан Караджа“ в София.

 

Свекърът на Донка Гюзелева (Сарафова) Петър изключително цени сват си Иван Гюзелев. Казвал пред снаха си: „Ако аз бях скулптор, бих изваял бюста на баща Ви и бих написал под него – „Мъдростта“. Заради дълбочината на мислите му в областта на математиката, физиката и философията, която познава добре, наричат Иван Гюзелев – Сократ.

 

Проф. Боев, ученик на Гюзелев, си спомня: „Мълчаливата, внушаваща страхопочитание малка фигурка, на когото напомняше древен някой Сократ, който не говори, не се кара, не поглежда дори аудиторията си, защото с влизането в час отива на черната дъска и почва да рисува ъгли и триъгълници, тангенси и котангенси, а в класа муха да бръмне, ще се чуе – такъв респект внушаваше появата на неговата философска фигура“.

 

Съпругата на Гюзелев прочела във вестник на глас, че в Русия се възцарил Николай II. „Николай последний“, добавя Гюзелев. Стефана останала изненадана от тези негови пророчески думи. Той е истински мъдрец.

 

Софийският дом на Гюзелеви се посещава от първите семейства на столицата, но и от руски приятели. Организират се балове и вечеринки, твърде модерни по онова време. Стефана придобива маниерите на светска дама и събиранията ù доставят удоволствие. Иван Гюзелев посещава организираните забавления само заради женската ù суетност. Предпочита заниманията с наука, но за да угоди на женската показност, я представя сред отбраното общество. По някое време се оттегля в някой ъгъл с философа Белев и негов приятел германец – Фердинанд Убрих, който основава в София училище за глухонеми. Беседват по въпроси на науките и предпочитат тези на философията.

 

В свободното си време играе шах, това е негова любима игра. По цели часове стои пред дъската съсредоточен във фигурите. Обича разходките, излиза на чист въздух в градината си, засята с овощни дървета и цветя – кокичета и здравец. В нея имало три големи розови храста, люляк и акация. А любимата му миризма е от стрък босилек.

 

Къщата е непретенциозна на вид, но обширна, удобна и уютна. Гюзелев обича музиката и свири на пиано с една от четирите си дъщери – Богдана в салона с виенска мебел. Хайдновите симфонии изпълнява с момичето си на четири ръце. Богдана наследява дарбата от баща си, който още като студент е насърчен от свой учител да свири на цигулка. С особен жест Гюзелев изпълнява Огински.

 

Семейството живее прилично, може даже да си осигури слугини. Гюзелев става акционер в няколко сдружения. При построяване на железопътната линия „Роман-Шумен“ работи с италиански инженери. Често става поръчител. Някои от сдруженията фалират. До края на живота си през 1916 г. той не може да изплати задълженията си.

 

В добрите години в своя известен дом Гюзелева приютява артисти. Подкрепя ги с добра дума и някоя парица. Чести гости са Стоян Михайловски, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Лора Каравелова, която е съученичка на Богдана Гюзелева. Тази къща носи надеждите и духа на българската опера и театър. Към тази къща бяга Стефан Стамболов, приятел на Гюзелев, подгонен от своите убийци. Но те го настигат и посичат. На тази кървава трагедия е свидетел най-малката дъщеря на Гюзелев – Олга. Къщата е разрушена при въздушно нападение над София на 29 март 1943 г.

Иван Гюзелев спокойно ползва френски език. Но вкусът му към философията го кара на 70 години да започне да изучава и английски. Интересът му е към философа Джордж Беркли. Чете Ернст Мах.

 

Философската линия, която следва в своята работа се свързва с обстоятелството, че за него материята не съществува като реалност независимо от съзнанието ни. Материята е заменена с енергия. Тя има единствено реално съществуване. Енергията е от духовно естество, смята Гюзелев.

 

Големият физик, математик и философ е чувствителен към честността и справедливостта. Това сигурно е прозрял и княз Батенберг. Видял е в Иван Гюзелев достоен човек и го предлага за министър на Народното просвещение в кабинета на Драган Цанков.

 

В този кабинет е и Петко Каравелов. Канят го след това през годините два пъти за министър на просветата и един път за министър на финансите, но той отказва. Не харесва тази мръсна работа. Прозрява още като министър, че за да бъдеш в нейните обятия, трябва да забравиш за морала и почтеността.

 

След смъртта му една семейна позната със сълзи на очи изплаква: „Дайте ми неговия портрет, той беше светило.“

 

Гробът му е в „Орландовци“. Случайно откривам малък паметник на нивото на коленете ми. Годините са изтрили името му. По снимката разпознавам големия математик, физик и философ Иван Гюзелев. Гробът му няма очертания, обсипан е с бурени, сухи листа и мъртви клони.

 

Бръшлян е завладял това свято пространство. По всичко личи, че много години тук не е стъпвал човешки крак.

 

Достатъчно е човек да погледне гробовете на големите хора на една страна, за да разбере накъде върви народа ù…

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *